КНИГА НА АЛХИМИЧНИТЕ ЖЕЛАНИЯ

Станчо Пенчев

web | Властта на очите

        1

        Самосъзнанието напомня плод от дърво, което ти не си посадил. Ако е горчив, научи се да пиеш сълзите си без угнетение и себесъжаление, защото това е светът на твоето обозрение. Всеки има своя миг на световъзрение, когато вижда веригата на причините и ръката на Провидението, която присажда благороден калем.

        2

        Привличането и отблъскването, усещани като магнитни влияния, са кръговете на нашето земно осъществяване. Гледай на хората, които не са ти по сърце, като на сенки. Злото, което могат да ти сторят някои, е дълг вече на изплащане и опит, в чиято безценност ще се убедиш, още преди да си преглътнал напълно обидата. Съществуването е като река, от която не можеш да изплуваш сам.

        3

        Мъжът и жената са като нишката и махалото в семейството. Ръката на Съдбата ги залюлява, разклаща и обърква движението им, но никога не ги разделя, преди да затворят кръга на взаимния си опит.

        4

        Съдбоносните срещи в нашия живот напомнят в първия момент видение през стъклото на влак. Леко замайване и черти на лице, което не познаваме, но ни привлича подобно собствено отражение във вода.  Чувството на съдбоносно действие напомня тръпката на зачеване при жената.

        5

        Проницателността у човека е мост към света на вътрешното му пространство и изграждане. Схващането на външната, често враждебна, психическа действителност като закономерна и типово характерна освобождава у него възможността за избор на собствено поведение. Разбирането на другите ни прави меки като водата, която приема различни форми, без да губи своята способност да носи електричество. Силата на проницанието е искрата. Светът около нас става по-близък, когато е вътрешно осветен и неделим от представите ни за собствени измерения.

        6

        Усещането ни за място в обществената йерархия е всъщност предчувствие за опита, който ни предстои да усвоим душевно. То е измамно като изказаното добро намерение, зад което се снишава желанието ни за изява.  Полезно като горчивия чай за кашлица и напомня удар в нисък свод, когато не наведем навреме глава. В идващите времена светският ред ще избледнее като цветовете на изтъняла стара тъкан, през която проницателният вече различава неумолимата симетрия на духовното равновесие и йерархия.

        7

        Сянката на съмнение в добрите намерения е като капката оцет. Не може да се превърне отново в опияняващо доверие. Светът на нашите представи за чест и безчестие напомня ферментация, която не зависи от пристрастия и разумност. Недоверчивият отпива от това питие, което мисли, че предлага на другите.

        8

        Мнозина се опитват да разгадаят смисъла на своите съдбоносни решения, но малцина ги виждат впоследствие като своя единствена възможност. Човешкият разсъдък е устроен по правилата на доминото.  Винаги подрежда обозримите вериги от събития и се опитва да затвори действителността в кръг. От гледна точка на земното ни осъществяване нашите решения напомнят пощенски гълъб, който познава посоката на своя полет без предумисъл и мястото за кацане, без намеренията на времето и посрещача.

        9

        В отношенията родители-деца обикновено има напрежение, което изглежда безпричинно и потискащо съвестта. Възрастните се чувстват отговорни за съдбата на израстващите пред очите им, без да съзнават, че жизненият дъх у човека не е плод на телесна близост, състояние на психическа цялост. Детето се съпротивлява сляпо на външната намеса в усещането му за собствен свят и развива съзнание за самоценност. Нека не забравяме, че сме на земята, за да проникнем в смисъла на дълбоките си желания и стремежи, и опитът в общуването ни с най-близките е двигателят на това вътрешно пътуване.

        10

          Лицемерието е онова странно непостоянство в човешките взаимоотношения, което придава особена двусмисленост на нашето чувство за общност. Съзнанието е подвижно като у дете, което иска да се хареса на всички, а не може. Лицемерният няма свои пристрастия, а поглъща чуждите както тъмният плат светлината.  Вярва, че са негови, докато не срещне съпротивата на отчуждението. Историята на човешките взаимоотношения в един земен живот напомня стая със стени, таван и под от паяжина. Само с една врата, през която неминуемо влизаш и един прозорец, през който можеш да излетиш или да пропаднеш непредсказуемо.

        11

        Ако обърнем вътрешен взор към важните събития в своя живот, ще открием, че неволите ни винаги са предшествани от едно дълбоко усещане за безпокойство, а щастието ни е връхлитало някак отвън, като раздвижване на въздуха от повей. Човешката чувствителност се е развила върху инстинкта за самосъхранение, затова знаците за опасност, обикновено са по-еднозначни от тези за радост. Нашата усетност напомня змийско яйце. Коженото покривало запазва зародиша до неговото съзряване. Новите усещания няма да имат инстинктивен характер. Те са проникване в степените на една закономерност, положена във времето и пространствената измеримост като змията от древните изображения, която захапва опашката си и затваря кръга на вътрешното си самопостигане.

        12

        Отговорът на въпроса: Възможни ли са многократните превъплъщения на разумно-чувственото начало у човека, наречено от древните “душа”, е въпрос, изискващ доста по-аналитичен отговор: Защо реализираме точно определени човешки умения и умствени дадености в строго определен времеви период, на място, отредено ни от често недопускащи други възможности обстоятелства?
        Веригата от земни зависимости, влияния и човешки взаимоотношения е неразчленима за един живот.  Сравнението с математическото уравнение става неминуемо. Порядъкът на събитията от едната страна на равенството отбелязва картината на представите  и инстинктивните ни усещания, а от другата - сгъстеният ред на значенията, непонятни разумно и предчувствани като поуката на народна приказка.

        13

        Сърцето е човешкия орган, който най-загадъчно се намесва в житейските ни намерения. То никога не лъже, когато сме изправени пред съдбоносен избор, а тръпките му безпощадно отчитат действителното развитие на жизнените ни възможности. Тайната на нашата сърдечна проницателност е в усета за предопределеност и неговата времева граничност. Сърцето улавя пулсациите на нашето земно осъществяване.

        14

        Ако попитате един обладан от порок човек: Що е щастливо усещане? Ще получите неразбираем за околните отговор: На Земята има малко удоволствия, това е моето. Човешкото осъзнаване на действителността напомня поглед през запотено стъкло. Светлината идва отвън само ако я пожелаем вътрешно.

        15

        Състоянията на безвремие, които ни обладават насъне или при дълбока потиснатост са усещания на невидимите ни жизнени центрове. Нашето плътно и влажно вместилище - физическото тяло е като Ерусалимската стена на плача. Носи нашето проклятие и копнеж за извисение, неутолимите ни алчни желания и воздъхът на блаженопостижимото.

        16

        Човешките възрасти напомнят изкачване по стъпалата на амфитеатър. Младостта е взиране отблизо, когато маските на актьорите изглеждат по-действителни от лицата на зрителите, обладани от въображаемото действие. Средната възраст е раздвоението на погълнатия от играта на светлините по сцената и чувството за безплодно изтичащо отмерено време. Старостта вижда без да иска сенките, но не може да напусне опияненото от страсти множество преди хорът да си поеме за последен път дъх.

        17

        Петима души попаднали в каменен лабиринт. Единият имал остър слух, другият - силно зрение, третият - обоняние на вълк, четвъртият познавал звездната карта, а петият се отличавал с памет, съхраняваща всичко видяно и чуто. Никой от петимата нямал вяра в другите. Може ли някой от тях да изведе сам останалите? А дали задружните усилия на петимата ще могат да открият изхода? Разгадката на тази притча е невъзможна без идеята за време.

        Пътят на човешката цивилизация е непредсказуем и неотменим. Законът за моралните значения е като изсечения в камъка знак, указващ посока и намерението на Създателя.

        18

        Един от страшните въпроси на миналото и настоящето е запечатан в Библията с откровеността на детската жестокост: Що е истина?
        Човечеството прилича на дете, което жадува подарък от своя баща и нехае за цената, която трябва да се плати.

        19

        Човешката корист е като ръждата. Помътва и разяжда и най-светлите пориви. Но можем ли да съдим страха? Всеки има своите мигове на себепроницание, когато в огледалото на самотата вътрешния му образ прилича на омразен двойник. Човек трудно си прощава това, което е склонен да прости на другите. Ако можете не вярвайте в силата на парадокса!

        20

        Необяснимият порив да помогнем на някого често ни изненадва и учудва, когато сме заети със себе си.  Той носи нашето моментно съчувствие както клончето - дъждовната роса. Тогава не се питаме дали нашето усилие си струва, а го полагаме с вътрешната убеденост на трогнатия от душевната безпомощност свещеник.  Човешкото съзнание притежава състояния, за които дори не е подозирало. Разумът е патерицата, която идва време да хвърлим.

        21

        Философията е наука за обема на човешкото съзнание.

        22

        Идеята за енциклопедия на науките е родена от копнежа по единно осъзнаване на потопения във Времето кръг на значенията, даващи основания за действието на Мировата закономерност. Помогни ни, Господи да напуснем преддверието! Силата ни изпълва, но дързостта ни е птича...

        23

        Мъжкото и женското начало в природата са лещи, предаващи бледо многоизмеримостта на Всеединното действие, изкривяващо по свое подобие пространството и възпроизвеждащо потоци от време. В мига на пространствено - времевото докосване и преобретение причината е жена, очакваща зачеване от мъжкия порядък на необходимостта.

        24

        Сътворението е безначално като въздушен полъх. То е зародило измеримостта на пространствения обхват и причините, които затварят кръговете на осъществяването. Времето напомня вода, която мени състоянието си, чезне и избликва. Малцината прозрели знаят, че то следва в течението си окръжност, но усещането за център е все още човешки недостижимо.

        25

        Възникването на минералното царство бележи отпечатването на земната памет. Светът става познаваем в точката на съприкосновение между пространствено-времевия цикъл и отражението на веригата от законосъобразности.

        26

        Езикът е условния свят на осъществяващите се значения.

        27

        Плътта е земното енергийно поле, в което опитът превръща значенията във времево действие.

        28

        Разсъдъкът отразява опитното действие на Земята подобно образ в многостранен кристал, при който значенията се разлагат и губят единния си смисъл. Времето засилва честотата на отраженията.

        29

        Кръгът на едно земно съществуване се затваря подобно воден кръговрат. Дъждът не помни, но захранва изворите и пои земята.

        30

        Душата е времевия енергиен център на сътворителното действие.

        31

        Личността носи душевна история, тъй както цветът - паметта си за багра.

        32

        Общественият опит на човечеството напомня като слънчево отражение във вода неговия душевен порядък.

        33

        Неминуемото е предсказуемо като образ, разбит в хиляди огледала.

© Станчо Пенчев, 2001
© Издателство LiterNet, 26. 04. 2001
=============================
Първо издание, електронно.