|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРИНАДЕСЕТ ПРИТЧИ
Станчо Пенчев
web | Властта
на очите
(8)
- Какво става с нас след смъртта ни? - попитали
мъдреца Станиил.
- Смъртта не е нито условие, нито възмездие - отвърнал
мъдрецът. - Тя не е дом, не е и храмна врата. Смъртта е обратно течащо
време, висша опитност, истина. Тя е непостижима, неотменима, недействителна
и свръхсетивна. Смъртта не е ставане, а освобождаване от ставане.
- Молим те, опиши ни преживяването, казват, че често
пребиваваш във високите светове!
- Първо вие упражнете пред мен духовната си любов.
- Но как е възможно това?
- В умствените построения рядко има врата за душата,
затова не се опитвайте да наподобявате с разумни доводи и умозаключения вятъра
в клоните на дървото, което нямате сили дори да изкачите.
- Но в смъртта винаги има съдбоносност?
- За изпитващия телесен страх всичко изглежда съдбоносно,
но това не значи, че земното битуване е постоянна тегоба, нали?
- Понякога просветва и надежда, мъдри...
- Разумът е кучето за слепеца, той трудно ще ви
изведе на покривите, затова се упражнявайте в усилието на търпението. Всеки
живот си има крачка. Това, което за едни е марш, за други е препъване, за трети
- полет, а за четвърти - обръщане кръгом. Не можете да сравните усещанията
си, затова не викайте в пусти стаи.
© Станчо Пенчев, 2001
© Издателство LiterNet,
26. 04. 2001
=============================
Първо издание, електронно.
|