ТРИНАДЕСЕТ ПРИТЧИ

Станчо Пенчев

web | Властта на очите

        (1)

        Двама непознати мъдреци се срещнали на светски обяд:
        - Нямате вид на човек, който харчи земното си време без угризения? - рекъл първият.
        - О, уважаеми господине, пребивавам, но не обитавам... Но какво ви е довело вас? Приличате на неизлечимо болен, комуто са подарили златен часовник.
        - Огледалото на страстите. Всички се оглеждат, макар да не вярват, че ще се познаят.
        - За мнозина светът е зала с огледала и житейското им време, докато я преминат. Но нима знаете друг път?
        - Пътищата са като млечните зъби на детето. То ги усеща свои и вечни, додето не паднат.
        - Защо човечеството е толкова влюбено в изкривеното си от болка лице?
        - Пътечката на болката често изкачва планината от безразсъдство и подражание в глупостта...
        - Но какво чака човеку на първата вишина?
        - Трезвостта на безсилието.
        - А на втората?
        - Усетът за душевно безпокойство.
        - На своя връх всеки е сам.
        - Но със самотата на взиращия се в небесната вис.
        - Ние с вас, съдушевнико, сме обущари.
        - Да. Трябва някой да изкърпва протритите от друмищата обуща. Босите нозе се боят от студените височини, а надеждите изглеждат върху птичи крила.

© Станчо Пенчев, 2001
© Издателство LiterNet, 26. 04. 2001
=============================
Първо издание, електронно.