УВОДНИ ДУМИ

Светлозар Игов

web | Съвременници. Том 1: Поети

Тази първа книга от поредицата "Съвременници" съдържа мои критически текстове за 25 български поети от Елисавета Багряна и Иван Хаджихристов до Георги Господинов, писани и публикувани в периода от 1965 до 2015 година. С изключение на Никола Фурнаджиев, когото съм виждал на улицата (живеехме в един квартал), но не сме се запознавали, познавах добре всички останали поети, а с някои ме свързваше и близко приятелство. Но не толкова това ме накара да ги нарека "съвременници", а това, че поети от генерацията, помнеща живите Вазов, Пенчо Славейков и Яворов се оказаха и съвременници на съвсем млади поети, навлезли в литературата в края на ХХ век. Едва чрез това тяхно литературно съжителство във времето и аз като критик, писал за тях, станах съвременник и на всички литературни поколения на българския ХХ век.

Включените тук текстове са писани в различни години, за различни издания и по различни поводи, в различни критически жанрове - от по-обемни литературно-исторически или критически портрети през рецензии за отделни новопоявили се книги до премиерни, юбилейни или мемориални слова, предговори или кратки портретни медальони. За ред от авторите съм писал многократно и събрани заедно, представят своеобразни портрети в движение, а за петима съм издал и отделни книги. В приложената в края на книгата библиография са отбелязани всичките ми публикации за представените тук автори, от тях тук съм включил по няколко или само един текст за всеки автор.

Моята визия за съвременната ми българска поезия не се изчерпва с представените тук автори, писал съм за още ред поети, творили през последния половин век и ред от критическите текстове за тях са били включвани в предишни мои критически книги. В този смисъл настоящата книга не е някаква цялостна критическа панорама на поезията в периода 1965-2015 година, а по-скоро известна равносметка на моето критическо участие в литературния живот през този половин век чрез избор на писаното от мен за поезията. Не е трудно да се види, че що се отнася до по-старите поети - Багряна, Хаджихристов, Фурнаджиев, Пантелеев, Далчев, както и до поетите от поколението на 40-те години - стремял съм се да дам нов критически прочит на тяхното дело. В портретите за Багряна и Фурнаджиев например се опитвам да преодолея смисловия им образ, създаден по първите им книги, като акцентирам върху значимостта на останалите в сянка на първите им, следващи - също от предвоенния период - книги. Що се отнася до поетите, дебютирали от 60-те години насетне - при тях съм подбрал текстове както за по-ранното им творчество (Н. Kънчев, Др. Петров, Кр. Станишев, Ив. Динков, Н. Инджов, Н. Йорданов), така и опити за очертаване на цялостната им поетика (П. Алипиев, Хр. Фотев, М. Георгиев, Ив. Методиев).

И в отделни рецензии и по-кратки портрети, но особено в по-обемните ми критически текстове (от включените в тази книга - за Багряна, Фурнаджиев, Богомил Райнов, Иван Методиев и Златомир Златанов), съм се опитал да разглеждам и отделните книги, и цялостното творчество на поетите - в по-широкия им исторически и социален, диахронен и синхронен, интенционален и рецептивен - контекст, който определя и променливия смислов образ на една творба и едно творчество. Помнещите времето преди 1989 година добре знаят - а някои литератори от това време са го изпитали и на собствен гръб - какво значеше "контекстът". Рецензиите ми, за първата и втората книги съответно на Драгомир Петров и Николай Кънчев например - не бяха отпечатани в иначе благосклонното към мен в онези години списание "Септември", за което ги бях написал с надеждата да излязат. И останаха неотпечатани до 1989 година, макар че бяха прочетени на поетична вечер за Драгомир Петров през 1972 година и за Николай Кънчев в литературния кръжок на софийските средношколци през 1969 година.

Не само в този смисъл настоящата книга е не само равносметката на един критик за половинвековното му участие в литературния живот, но и документ за пулсациите на "размразяванията" и "замразяванията" в този живот.

Но и за известна случайност на критическите работи, за която Т. С. Елиът казва, че за някои поети не е писал, защото никой не го е поканил да пише или говори за тях. За един от най-обичаните от мен съвременни поети, Александър Геров, съм написал само един кратък портретен медальон в албума "Български писатели". Но обемът на един критически текст не е мярка за мястото на един творец на словото в ценностната йерархия на литературата, а функция на своето практическо предназначение и на проблематиката, която разглежда. Направеният тук избор на имена не е ценностен, не само и не толкова значимостта на името, а стойността на критическия текст е бил основната мярка при избора му за тази книга.

Не на последно място избраните тук текстове представят и моите критически подходи към литературата. Тук не е мястото да изяснявам защо понятието "метод" не е релевантно и в литературата, и в литературознанието. Подходът ми към всяка отделна литературна творба е различен и се определя не само от предназначението на текста (за популярно или литературно издание, вестник, списание или радио, собствена книга или сборник, юбилейно или мемориално слово), но най-вече от смисловата структура на всяка творба.

Същите селективни принципи са ме водили и в трите други, подготвени за печат, книги от поредицата "Съвременници" - "Прозаици", "Критици" и "След 1989". В тях някои от представените тук поети са разгледани и като прозаици (Б. Райнов, Ив. Динков, Н. Инджов, Зл. Златанов) и критици (Атанас Далчев).

Авторът

30 януари 2015, София

© Светлозар Игов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2019
Светлозар Игов. Съвременници. Том 1: Поети. Варна: LiterNet, 2019-2020