Малина Томова (1950-2011)

ПОЕЗИЯТА НА МАЛИНА

Светлозар Игов

web | Съвременници. Том 1: Поети

Заглавието на отзива звучи фамилиарно. "Приятелска оценка" - ще рекат недоброжелателите. Поетесата Малина Томова наистина е мой приятел и съпруга на приятеля ми - поета Иван Цанев. В гостоприемния им дом и аз съм намирал в тежки минути приют за душевна подкрепа, с което навярно съм и злоупотребявал, като всичките им приятели.

Но фамилиарното начало на моя отзив иде не от приятелското ми отношение към поетесата. То е само израз на впечатлението от фамилиарния, бих казал, домашен характер, в който е интонирана нейната поезия. Защото с "Ежелюбов" Малина Томова ни въвежда наистина в един не само твърде, но и осообено интимен поетически свят. Тя е създала едно лирическо пространство, чиято образност е заета от домашната реалност. Лирическата героиня само ни въвежда в своя дом, в ежедневието на едно семейство, сред игрите на децата и осеяните със следи от детски ръчички стени, с ежедневните и еженощни бдения, с приятелските разговори и несподелени грижи, в ежедневната проза и еженощните страхове, сред предметите на всекидневния бит - телефони и орехотрошачки, кафета и термометри, кухненски натюрморти и интериорни пейзажи...

Изворът на лирическото в тази поезия е одухотворената битова реалност - и то не патетизирана, а нарочно "снизена". В "Ежелюбов" поетичното извисяване на нещата е постигнато чрез "очуднения" поглед на битовото им снизяване, чрез антиромантичната проза на бита. Но фамилиаризацията на този поетически свят е постигната не само чрез образността на дома и домашното (в което присъства и драматичната тема на "отчуждението от дома" - защото "моят дом е тяхна крепост"). Малина Томова фамиализира и околния свят - природен, социален, културен. Тук природният свят присъства с някакви приказно-умалени, интимни измерения - мъничък, близък, умален и когато е уютно близък, и когато е отчуждено отдалечен. Не случайно в поезията на "Ежелюбов" са толкова чести умалителните имена, умалените образи - гущерчета, крилца, дечица, трънчета, паячета... Тук дори "миговете" са станали "мигчета", "сълзите" - "сълзички", "смеховете" - "смехчета", "думите" - "думички".

Тази образно-лексикална деминутивност в поезията на Малина Томова е словесното съответствие на едно приказно-умалено виждане на света. В световната литература подобно художествено виждане има у Иржи Волкер, у Екзюпери в "Малкият принц" (който впрочем присъства като ерудитски - също фамилиализиран - образ и в "Ежелюбов"), в нашата литература - у Валери Петров. Малина Томова несъмнено доразвива тази литературна традиция, ала е достигнала до нея не по литературен път. Доминиращо у нея е личното гальовно-лирическо преобразяване на семейните приказки за деца, разказвани понякога и с горчива печал "бързописи". Фамиалиризираното и "приказнично" виждане и изразяване не са единственият образно-изразен инструмент на тази поезия. Те своеобразно се преплитат и преливат с други културно-ерудитски, библейско-притчови и фолклорно-апофтегматични традиции. Магично-заклинателни, обредно-игрови, клетвено-ритуални формули присъстват в тази поезия образно и изразно "разиграни" и също - одомашнени.

Социалното - като междучовешки отношения - също е представено в един интимизиран план. Така са изградени и литературните образи. Тук съвременните поетеси присъстват в един интимно-битов, фамилиарно-приятелски план:

Ако не вярвате на мен, тогава
попитайте Калина, Катя,
Наташа или Маргарита.

А така присъстват не само неразчленими още от ежедневната битова среда образи на поетеси. Така - фамиалиризирани - присъстват и образите на големи далечни (непознати лично) световни поетеси - Анна Ахматова, Габриела Мистрал, Ксения Некрасова, артисти (Челентано).

Образът на голямата чилийска поетеса Мистрал е така неразделно вплетен в някаква едновременно обективно-портретна и същевременно лично-изповедна тема, че посоката на сравнението се губи, за да изрази обобщения смисъл на една надлична драматична съдба.

Опитът на поетесата - преводачка на Ксения Некрасова - се е излял в един интимен разговор с далечната руска поетеса, в едно съпреживяване на нейната съдба, което също има изповеден смисъл.

А песента на певеца-викач отвежда към един символ на изкуството, който същевременно предава съкровени механизми от поетиката на самата Малина Томова:

Така мазолеста е песента, викачо,
повикал всичките гърла, ръце, крака,
тактуващ си или наподобяващ копан,
докато работата заприлича на изкуство
(а на изкуството лицето придобива
чертите груби на бачкатор)...

Това одомашняване, интимно-умалено приближаване на "големия свят" (било чрез големи имена на творци - Ахматова, било чрез образите на класически ценности - Венеция) получава своя истински смисъл и когато видим и обратната посока на образното преобразяване - извисяването на делничното, обикновеното, малкото. Особено личи това в две от най-драматичните стихотворения в книгата - "Плач за Александър" и "Потъването на Венеция", които още при публикацията им в печата ме впечатлиха с трагичната си лирическа сила.

Смъртта на едно само четиридневно дете с "победоносното" име Александър в затънтен родилен дом на българската провинция е огледана с безподобна трагична сила в образа на великия император, съдбата на неживялото детенце се оглежда осмислящо се в името на най-победоносния мъж на световната история, в образа на покорителя на света.

А в "Потъването на Венеция" (пак това характерно "снизяване" на известното и великото) образът на прочутия град е огледан в едно още неродено дете, един "мъничък Ной", още незаритал с крачета в своето коритце.

Същото двупосочно - от великото към обикновеното, и обратно - образно осмисляне срещаме и в няколко други стихотворения, посветени на Пловдив - "тоя незалязващ град, пазарен и загадъчен, световен и провинциален", където своеобразно се преплитат историческо величие и битово ежедневие, легендарна поезия и всекидневна проза.

Този фамилиализиращ, одомашняващ лирически механизъм има своя израз не само на лексикално и образно, но и на жанрово равнище. Книгата на Малина Томова е разделена на два дяла - кратки лирически миниатюри, поделени в три цикъла "Бързописи", и по-традиционни лирически стихотворения в цикъла "Ежелюбовна поема" и другия цикъл с показателното заглавие "Стигмати".

Многознайни рецензенти навярно няма да изпуснат възможността да свържат бързописите на Малина Томова с модата "хайку". Само че у Малина склонността към лирическа лапидарност има по-близки фолклорни извори - тя дори пряко следва изразни и образни обрати на обредно-заклинателни формули, дори на женските клетви (В "Бедна стара" ще срещнем характерното за женските клетви междуметие "ууу".). Въпреки по-традиционния си характер лирическите стихотворения в "Ежелюбовна поема" и "Стигмати" също представят сгъстени в лирически стих цели житейски драми. Затова "стигмати" е точното им обозначение - това са наистина изразени в стих белези от рани, душевни рани, обективирани в лирически разкази за човешки драми. Тук именно са най-внушителните творби на Малина Томова, това е основното семантично ядро и ценностен връх на книгата.

И лапидарните лирически "Бързописи", и по-разгърнатите повествувателно стихотворения в "Белези", въпреки своето самостойно значение като отделни лирически творби, са всъщност тясно сплетени помежду си в едно по-цялостно лирическо повествувание, което има своя по-обемен сюжет, имащ приемствени връзки с първата книга на поетесата (тук продължава лирическото битие на образа на "душата") и изразяващ творческото развитие на една ярка и изразителна поетическа индивидуалност.

Защото "Ежелюбов" на Малина Томова окончателно вписва в пейзажа на съвременната българска поезия образа на една открояваща се поетическа личност. Личност със своя - въплътена в стих - съдба, изградила твърде самобитен - и като образност, и като лирически израз, и като осмислено битие - свой поетически свят.

Александър Блок веднъж отбелязва: "Тя пише стихове като че ли за пред мъж, а трябва да се пише като че ли за пред Бога". Ставало дума за младата Ахматова, която сетне започнала да пише като "за пред Бога", а и когато пишела "като че ли за пред мъж", пишела великолепно. В българската женска поезия има една богата - и нелоша - традиция на писането като "за пред мъж". Втората традиция е далеч по-скромна, може би защото е по-трудна. Малина Томова пише като "за пред Бога". Макар не само това да прави книгата ѝ "Ежелюбов" едно от най-интересните явления в поезията през последните години.

© Светлозар Игов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Светлозар Игов. Съвременници. Том 1: Поети. Варна: LiterNet, 2019-2020