Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Александър Геров (1919-1997)

ОРГАН ЗА ПОЕЗИЯ

Светлозар Игов

web | Съвременници. Том 1: Поети

Аз видях абсолютното нищо...

Александър Геров е творец без развитие, у него няма "етапи", каквито можем да открием у други, дори "най-единни" автори. Смайващи с битийната си дълбочина прозрения ще срещнем още в най-ранните му стихове, прелестна наивна свежест има и в късната му лирика. И това не е защото се е родил уморен мъдрец, а в стaрини е запазил детската свежест на погледа и чувството. Наивитетът му не е плод на сенилно оглупяване, нито на инфантилна регресия, философските му прозрения не са плод на ерудитска начетеност. Александър Геров е просто един инструмент за лирическо изразяване, орган, създаден за поезия. Дори когато плаща данък на конюнктурни изисквания, подкупващата му искреност го оневинява. Съзвучията и дисонансите му с историческото време не са плод на социални възгледи и историческа ангажираност (което не значи, че е граждански равнодушен), а "съзвучия" на времето с "вечните времена" на поета.

Можем да го свържем и с ботевски традиции (в устрема към смъртта като "сладка усмивка" и "хладна почивка"), и с Яворови среднощни прозрения (от "Чудак" до "Нирвана"), и с Димчовата нежност, елегизъм и жертвено примирение, и с Лилиевото молитвено смирение, и с далчевската рефлексия (Далчев е тайният баща на поколението от 40-те години), и със сомнамбуличния урбанизъм на приятеля му Вутимски, и с приказните стилизации на връстника му Валери Петров... Но тази широта на традициите, в които може да бъде вписан, не е свидетелство за рецептивна отвореност и способност за многообразни превъплъщения. Защото Геров не е изпитвал "различни влияния". Той се докосва до другите - предшественици и съвременници, - когато и те се докосват до неизразимото, до онова, за което трябва да се мълчи, на което поезията е езикът, до битийните граници, които единствено поезията пробива.

Поезията на Геров магически смесва несъвместимости. В нея има метафизичен ужас, изправящ ни пред тайните на битието и в същото време упоение от скромни всекидневни радости, образи от делниците на труда и духовни празници, бит и философия, трезвост и мистика, осъзнато безверие и неосъзнат Бог, пропадания в инфернални бездни на страданието и екстатични из-скоци в райски блаженства, напрегнатост и покой, съзерцаване на цъфтящата или гниещата прелест на материята и изповеди за безкрайната тъга на духа, очакване на невъзможното и неочакваност на обичайното, поетът броди из паскаловските безкрайности на космоса, в метафизически безбрежности и трансцендентални унеси като сред делничните предмети на стайни интериори или из тихи градски улици, история и метафизика, трагика и оптимизъм, любов и смърт, време и вечност, болка и радост се преплитат или по-точно - живеят едно в друго в поезията му. Тялото на любимата и Космосът, пропадането и извисяването са за него едно - мигновение из-скок от болката в покоя и обратно, от радостта в мъката, от пространството във времето, и обратно, разграничаване на невидими приливи и сливане на несъвместими предели и времена, виждане на невидимото...

Ако поезията на Геров е своеобразен лирически каталог на всичко, което поезията може да бъде, поетът Геров - с напрегнатото спокойствие, с което дърпаше цигарата си, с вечно отворения си за всекиго дом, с унесеността си отвъд, когато бе в гъмжилото тук - бе самото олицетворение на поезията, на всичко онова, което твори идеалния образ на поета - пратеник от отвъдното и наш събеседник.

 

 

© Светлозар Игов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2019
Светлозар Игов. Съвременници. Том 1: Поети. Варна: LiterNet, 2019