Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОГЛЕДИ КЪМ НАЙ-НОВАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
(1989-2001)*

Светлозар Игов

web

Падането на берлинската стена и на комунистическите диктаторски режими през есента на 1989 г. даде началото на голям исторически поврат в страните на Източна Европа, включително и в България. Тук не е мястото да се анализират причините и механизмите на тази коренна историческа промяна, още е рано да се оценяват и нейните резултати, освен да повторим онова, което казва Атанас Далчев за 9 септември 1944 г. - че оценката на плодовете на този исторически поврат „ще зависи от събитията, които ще го последват, от съдържанието, което ще сме способни да вложим занапред в него“.

Огромните социални, политически, икономически, социалнопсихологически и пр. размествания, които се осъществиха в България след 1989 г., създадоха и нова социокултурна ситуация, в която се развива българската литература. Крахът на идеологическия монополизъм например стана предпоставка за творческа свобода и идеен художествен плурализъм в областта на културата; преходът към пазарна икономика пък постави в ново положение финансирането, производството и разпространението на художествени ценности.

Визираните дванадесет години не са голям период от време, по който можем да съдим за всичко станало в литературата, те са по-скоро време, в което само се формират условията на нейното бъдещо развитие. Но дванадесет години са все пак достатъчен срок, за да се очертаят някои развойни тенденции и да се направи известна равносметка на литературното движение. Да не говорим пък за винаги актуалната необходимост от оценъчно-интерпретаторско обглеждане на литературната продукция.

Новата социокултурна ситуация обаче създаде и нещо, което нарекохме „лоша обозримост“ на литературата и което се изразява в трудността да се направи цялостен обглед (дори на информативно равнище) на хаотичната разпръснатост на литературната продукция и на многообразните и противоречиви явления и тенденции в литературния процес, особено при рязката промяна на културните кодове, на художествените и критическите норми и езици, на оценъчните критерии.

Политическите разцепления в писателските среди и създаването на няколко - по-скоро партийни, отколкото творчески - писателски организации, динамичните промени в книгоиздаването, книгоразпространението и в литературната периодика затрудниха наблюдаването на съвременния литературен процес, недостатъчно и непълноценно функционира и литературната критика като институция на литературното самосъзнание и рефлексия, чиято основна задача е да интерпретира и оценява новите книги и развойни процеси в литературата.

Необходимостта от преодоляване на тази „лоша обозримост“ на съвременната българска литература накара редакцията на сп. „Език и литература“ да предприеме един опит за равносметка на литературния живот и литературните процеси след 1989 г., като се обърна към някои от най-активните днешни български критици, литературоведи и писатели, които следят литературното развитие. В този дух отправихме покана към критици от различни литературни издания, университетски центрове и академични институции, от различни писателски среди и организации да изразят своята гледна точка за българската литература след 1989 г. при пълната свобода на избор на аспекта, в който ще поставят и разгледат проблемите на литературата и на оценките, които ще дадат на литературната продукция. Повечето от тях откликнаха на молбата ни и представиха за публикация в списанието своите текстове; някои от поканените, като одобриха принципно начинанието, изразиха невъзможността си да подготвят текстовете в определения от редакцията срок (средата на 2002 г.), а други просто отказаха, без да изложат причините. Помолихме поканените автори да участват и в една анкета, като дадат отговор на това, кои са според тях най-значимите имена в българската литература след 1989 г. в различните литературни области - поезия, художествена проза, критика и есеистика, драматургия. Редом със своите статии поканените автори дадоха и своите отговори на анкетата. Не всички от тези отговори бяха съобразени с контролното число, което редакцията определи за различните литературни области (20 поети, 10 белетристи, 5 драматурзи, 10 критици и литературоведи, 10 заглавия). В отговорите си на анкетата някои са акцентирали върху авторите, които те смятат за най-значими в съвременната литература, други са съсредоточили отговора си само върху появилите се след 1989 г. имена. (По повод посочването на моето име в анкетата искам специално да отбележа, че не страдам от излишна скромност по отношение на собственото си присъствие в съвременната литература и литературна мисъл, но си давам ясна сметка, че и участниците в анкетата са проявили ритуална любезност към домакина на изданието, призовало ги да бъдат съдници на съвременната литература.)

Не мисля, че сам по себе си сборът на различни гледни точки дава картината на една литература, нито мисля, че е възможна някаква единствена репрезентативна панорама на процеси, които са в постоянно движение. И все пак срещата на различни критически гледища може да бъде полезна както за взаимното сверяване на критическите часовници, така и като материал за бъдещите изследователи и критици, ако те проявят интерес към днешната литература. Впрочем закъснението на тематичния брой на сп. „Език и литература“ ще разкрие и за самите автори, които участват в броя, колко са се променили не само картината на литературата, но и тяхното виждане за нея.

 


* С любезното съгласие на проф. Св. Игов препечатваме настоящия текст от кн. 1-2/2004 г. на сп. "Език и литература", посветена на автори и процеси от съвременния ни литературен живот.

 

 

© Светлозар Игов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 5
© Електронно списание LiterNet, 26.02.2005, № 2 (63)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 5.