КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА УЧЕБНИЯТ ПЛАН?
        За работещите в сферата на средното образование е ясно, че учебният план е документ, който отразява стратегията за развитие на националната образователна система. Важността на този документ предопределя свързаните с него основни проблеми и отделя по-малко съществените въпроси, до които го свеждат някои, разглеждайки го като щатно разписание.
        Учебният план определя разпределението на учебното време между видовете подготовка (задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема) и разпределението на учебните предмети по годишен брой часове в задължителната подготовка. Основните изисквания към съдържанието му са посочени в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, а конкретизацията му е обект на Наредба № 4 от 02.09.1999 г. за постигане на общообразователния минимум и разпределение на учебното време. Всяко училище разработва свой учебен план, който отразява облика му. Училищният учебен план определя учебните предмети от задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка и разпределението на учебните часове по тях.

           ЗАЩО Е НЕОБХОДИМ НОВ УЧЕБЕН ПЛАН?
        Обликът на действащия от 1993 г. учебен план от 1. до 8. клас се определя от изпълващата го изцяло задължителна подготовка. В 9.-11. (12.) клас се прави частичен опит да се въведе задължителноизбираема подготовка, като в първите два класа нейният относителен дял е много малък.
        Недостатък на учебните планове, действали през последните десетилетия в българското училище, включително и на досега действащия, е принципът, който те утвърждават - "да се учи от всичко по малко и да се учи всичко от всички". Утвърден веднъж чрез учебния план, този принцип става основа за разработване на учебните програми и учебниците, които се препълниха със съдържание. То започна да не се побира между кориците им. Обучението по някои предмети се превърна просто в часове за получаване на информация.
        Освен това останаха неосъществени разпоредбите на ЗНП от 1991 г. за разработване на държавни образователни изисквания и за въвеждане на задължителни матури без освобождаване. С учебния план от 1993 г. не можа да се реши и въпросът за единната основа на общообразователната подготовка. Тази основа е различна за различните видове училища, което възпрепятства мобилността в системата на средното образование, не създава условия за съпоставимост на дипломите за завършено средно образование и създава проблеми с учебните планове и учебниците.
        В досега действащите учебни планове прозира стремежът за постигане на някакъв общопримерителен баланс в присъствието на отделните учебни предмети. Отсъстват и безспорните европейски измерения в образованието: гражданско, екологично и здравно обучение, икономически знания за всички, ранно чуждоезиково обучение и информационни технологии.
        Това са основните причини за промяна на действащия учебен план по посока на неговото развитие.
        Промените в ЗНП от 1998 г. въвеждат общообразователния минимум като задължителна основа за общообразователното и професионалното училище. Тези промени предопределят и създаването на държавно образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Със същите промени се въведе и задължителният 12. клас за завършване на средно образование.

           КАК СА ОПРЕДЕЛЕНИ КУЛТУРНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ОБЛАСТИ И КАКВО Е ТЯХНОТО ПРИСЪСТВИЕ В УЧЕБНИЯ ПЛАН?
        Новият учебен план определя осем културно-образователни области, които се изучават в българското училище: Те са: български език и литература; чужди езици; математика, информатика и информационни технологии; обществени науки и гражданско образование; природни науки и екология; изкуства; бит и технологии; физическа култура и спорт. Това са областите, които дават възможност на всеки човек, опознавайки чрез тях света, обществото и себе си, да се развива. При определянето им са взети предвид българските традиции и съвременния европейски и световен опит, както и европейските измерения в образованието. Обединяването на учебните предмети в културно-образователни области позволява откриване и оползотворяване на връзките между тях. Това осигурява възможност за контрол върху въвеждането на нови понятия в едни учебни предмети преди естествената им поява в други. Ограничава и включването на голям обем излишна информация в учебниците поради необходимостта от съгласуваност между учебните програми по предмети от една и съща културно-образователна област. Присъствието на всяка от културно-образователните области в раздел задължителна подготовка, изразено в проценти, може да се проследи от следващата таблица:

Културо-образователна област                                                                  Етапи

           КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯТ МИНИМУМ?
        Общообразователният минимум представлява основата на общообразователната подготовка. Той включва задължителни знания и умения, необходими за успешната реализация на учениците в следващата степен на образование и в живота. Частта на културно-образователните области, включена в общообразователния минимум, съдържа онези базови понятия, чрез които се постигат образователните цели в определена степен, етап или клас.
        Общообразователният минимум е задължителен за всички ученици независимо от училището, в което се обучават.

           КАКВО Е НОВОТО В УЧЕБНИЯ ПЛАН?
        Новият учебен план дава свобода, свобода на училището и учениците да избират учебните предмети, които ще изучават над общообразователния минимум. Структурата му обхваща трите раздела: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема (ЗП, ЗИП и СИП). Първите два вида подготовка се осъществяват в задължителното учебно време. Задължителната подготовка осигурява общообразователния минимум, а задължителноизбираемата - свободата на избор. Относителният дял на тяхното присъствие в новия учебен план е следното:
        - за началния етап - ЗП - 90 %, ЗИП - 10 %;
        - за прогимназиалния етап - ЗП - 89 %, ЗИП - 11 %;
        - за гимназиалния етап - ЗП - 50 %, ЗИП - 50 %.
        Въвеждането на общообразователния минимум и широките възможности за задължителен и свободен избор се възприемат положително от работещите в системата на средното образование. Особено активен в преценките си е другият фактор - родителят, който следи и изисква развитието на средното образование да върви в посока "обучение според интересите" и чрез своето дете да участва в избора на това образование.
        С представянето на широки възможности за избор новият учебен план поставя съществения въпрос за качествата на учителя, защото истината е, че много често ученикът избира предмета заради учителя си.
        Въвеждането на новия учебен план нормативно се извършва с цитираните вече разпоредби. Неговото реално въвеждане обаче изисква активната помощ и подкрепа от страна на учителите и училищните ръководства. В този смисъл дали тази конкретизация на учебния план, с това процентно съотношение между видовете подготовка, както и разпределението на учебните часове по предмети, ще осигурят условия за осъществяването на образователните цели на училището на следващия век, ще кажат учителите, тези, които пряко провеждат учебния процес. Становища и мнения по тези въпроси, подкрепени с конкретни примери и обосновки, трябва да се споделят в процеса на прилагане на новия учебен план през следващите четири години, в които той ще действа без промяна. Това би могло да стане и на страниците на това списание. Аргументирани становища биха били много полезни на МОН при подготвяне анализа на резултатите от прилагането на новия учебен план и при внасяне на корекции в него.