Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УСМИВКИ В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

web

Светломира Демирева

        Неотдавна в клас имахме упражнение по тема върху разказа на Йордан Йовков "По жицата".
        Съдържанието, героите и надеждата на Нонка и нейните родители да оздравее са ми до болка познати.
        Аз нямам таланта на Йовков, но за голямо мое съжаление имам нещастието да се срещна лице в лице с мъката на хората. Мисълта, че "всички щастливи хора си приличат, а всеки нещастен е нещастен посвоему", е вярна. При своите посещения в поликлиники и санаториуми аз съм се срещала с роднини и родители на болни деца, полагащи огромни усилия и труд да подобрят макар и малко положението на своите деца. Родители, готови да се радват със сълзи, когато тяхното 6-годишно дете върви, хванало се за оградата. Вие знаете какво могат да правят децата на тази възраст...
        Срещнах родители, готови да продадат имот и жилище и с парите да излекуват или облекчат положението на своите деца. Срещнах деца, готови с часове да се трудят и правят непосилни упражнения, когато вън връстниците им играят на воля.
        Срещнах деца без родители, които ги местят от дом на дом, никога не усетили майчина прегръдка и целувка.
        Деца, готови по няколко наведнъж да ми отстъпват своите люлки, за да могат да седнат в моята майка и около нея. Едва ли гладът ги караше лакомо да поемат и изяждат всичко, което мама ги черпеше. Не чух от тях - не обичам, не искам.
        Те обичаха всичко: дъвки, семки, бонбони, бисквити, солети, не защото бяха гладни, а защото бяха жадни за внимание и ласки. Кой ще ми каже на кои деца мъката е по-голяма?
        Видях очите на момиченце, пълни с мъка и сълзи след смъртта на майка си. То беше малко и не разбираше какво е смърт, но усещаше, че нищо няма да е както преди. Това го правеше неуверено и страхливо занапред.
        Видях лекари, играещи си на "големци и познавачи", след петминутен преглед да поставят диагноза, съсипваща дете и родители, на които цял живот не достига да докажат противното. Узнах за лекар, който по грешка оперира здраво око вместо болно с фатален изход. Кой ще ми каже на кого мъката е по- голяма?
        Видях и учители, използващи власт и умение, не да съграждат у нас човечност и добродетел, а точно обратното - опитвайки се да ни унищожат като деца и личности, само за това, че не сме като другите. С лошото си отношение те дадоха пример на по-буйните и властни деца, че с нас може всякак. Само не ни попитаха какво и колко можем да издържим. Ние сме само деца. Телата ни са малки. Сърцата също. Никой не ни попита, дори и Господ, когато ни натоварихте с толкова мъка. Едно е сигурно, че когато пораснем, където и да сме, с каквото и да се занимаваме, ние ще бъдем добри, защото на никого не искаме да причиним това, което причиниха на нас!
        Когато Господ създал света и раздал всички блага, дошло ред и на някои неща, не толкова приятни, но съпътстващи живота, като мъката. Дал я на дървета и тревички, те изсъхнали. Дал я на планини и скали, те се пръснали. Дал я на хората, те плакали ден-два, месец, година и се засмели. Така и ние, децата, с нетърпение чакаме да минат тези времена, определени за мъка и да се засмеем!
        Нали и в песента се пее:

                След зимата - пролет иде,
                а след нея - буйно лято.
                След мъглата - слънце грее.
                След тъгата - иде радост.

        Всичко това за нас е в бъдеще време. Затова искрено се надяваме, че ще се смеем, ще пеем и ще живеем! Дано!!!

Варна

 

 

© Светломира Демирева, 1998
© Издателство  LiterNet , 09. 12. 1999
=============================
Първо издание, електронно.