Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕЗ ДУМИ

web

На Владо и Велизар

Я, внимавай! Мирно!
Равнение надясно!
Минава мъжкото приятелство.
Трудно е за доразказване,
понеже толкова отдавна
е написано.
Не го търсете в думите.
Там има място за жени.
За знойните жени,
за тъмните желания
да бъдеш пръв,
но и да си последен,
излизайки от бездната,
която те завърна във живота.

Ах, тъмните желания,
с които чупим портите
на потното си раждане.
Блажено пребиваване
във времето и в нищото.
Но то са само думи, тленни като тялото.
А аз си мисля
колко вярно е невярното ни племе.
Когато трябва...

Нехае за езика
мъжкото приятелство.
Нехае за гъгнивата му влажност,
изплюла думите за любовта -
разбирай за жената.
Защото женската любов се храни с думи.
И влачи вълчия търбух
на този зъл натрапник
по друмищата на устата,
додето сетният му спазъм
се откъсне с вик и си отгледа ехо.

А мъжката любов мълчи над чашата и стене.
Премного болка
и преголяма сила,
с която да мълчиш е като
да повдигаш планината.
Защо ли?
Защото мъжкото приятелство е
отмъстително самотно занимание.
И само за мъже,
които възли стягат -
да станат стъпала къмто небето.
Там женските комети
мятат огнени коси
и мият с кръв зелената ни кожа.

Опашката, опашката е най-виновна.
Геройство или срам -
аз зная, всичко е във нея.
И ако с нещо някак ви предам
или не мога да гърмя из храмовете на жени,
вършеещи с бедра земята,
ще я отхапя.
Да ми тежи наместо езика.
Тогава няма да мълча.
Слуга на думите,
ще си свистя камшично -
любимец на жени, неравен между равни.
Но стига! Посрещайте парада
на нощните приятели, които пиха шумно,
преди да ме напуснат.
Лек път! И слушайте тръбата!

 

 

© Сава Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2009, № 6 (115)