... за да използва максимално потенциала на еволюцията, е необходимо колабораторът да се откаже от контрола върху нея. Той само задава средата, в която тя да действа, доставя суров материал и след това наблюдава. Това означава, че не управлява процеса и по тази причина не е необходимо да очаква, че еволюцията непременно ще произведе полезен продукт...

Боговете мълчат, като в сурдо-камера, както в навечерието на Конквистата. В края на приключението, там, където не съществува друго освен безбрежен океан от цифри, дъхът, сетивата, стремежът, волята и всяка молекула памет висят, разпънати върху осите на схема, разнищени на отделни линии, а Аз - Пуруша или както там ме наричат - чакам този, чиято съм приумица, да се сети за мен, да довърши работата и да ми върне поне дишането.

... ние все още не знаем дали можем винаги да очакваме еволюцията в цифрова среда да покаже ниво на съзидателност, сравнима с тази в органична среда. Все пак изглежда, че тя може да достигне пълния си креативен потенциал във всяка среда, където е свободна да действа в контекста на една екологична система от коеволюиращи репликатори...

Тишина... Слушам тишината. Тишината във вакуума е такава, че бих могла да чуя дори звука от делящи се клетки. Какво ли не бих дала да чуя шума на листа и вода, звука от дишане, музиката на кръвта - произволна, конвулсивна като Паганини.

... преди да развием тази идея по-нататък, нужно е да се обсъдят някои аспекти на историята на органичната еволюция. Записът на вкаменелостите сочи, че тя показва кратки, но драматични взривове от съзидателност...

... някои от главните нововъведения, отбелязани тук, са:

поява на хромозоми, поява на едноклетъчни, поява на пол, поява на многоклетъчни и поява на социални групи...

Най-сетне нещо става! Молекула кислород се присъединява към субстрата. Може ли да се каже, че дишам? Пикът се оформя, ето - още една крива, още едно уравнение. Не мога да разчитам, че това ще се повтори, нямам дробове, нито мехур като рибите, не притежавам дори вакуола, която да отварям и затварям конвулсивно в прилив на възторг.

... от тези основни преминавания може би най-добре познатото е бързата поява и разнообразяване на многоклетъчни организми, познато като Кембрийската експлозия на видове, разбираемо наричана еволюционен "big bang".

В случай на драстична инфлация поради хаос от организми и видове следвало бързо изчезване на някои...

Може би въобще не е нужно да се довежда докрай делото. Какво ти там "докрай", бих била доволна на късмета да се окажа хлебарка - едно съвсем прилично членестоного, с цял един нервен ганглий и дивна способност да оцелява.

... в опита да извадим наяве целия потенциал на еволюцията в цифрова среда ние бихме опитали да създадем условията, при които подобни фундаментални преобразувания да могат да протичат...

Я! Какво беше това? Звук? Като че ли някой щракна с "мишка" в тъмното. Цъкна часовник. Веднъж - и спря.

След малко чувам ясно: щрак-щрак. Шумът се е раздвоил! Щрак-щрак, щрак-щрак - през равни интервали. Смразявам се от очакване. Не мога да повярвам! Точно когато свиквам с мисълта, че ми се причува и е време да спре, шумът се появява пак. Разчетворен. Два малки шума са се разцепили на още по два, още по-малки. И така набъбват, за да се разцепят пак, в геометрична прогресия.

Боговете говорят отново през пластове от небеса. Аз се деля! Деля се!

Опитвам се да се оттласна от нещо си, готово да ме погълне, тичам по повърхността му, но силите ми рано или късно ще отслабнат, ще бъда погълната, ще се разтворя, ще изчезна безследно в тази гъста йонна супа - нещо, което никак не искам.