Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "*.LOG"

Райна Маркова

web

20 ноември, 2002

dеrive

Непрекъснато все това тревожно усещане за изгубени връзки... Не мога да кажа, че мързелувам - превеждам книгата, плюс това бълвам на равни интервали текстове за списание "Ψ". Всичко изглежда нормално с изключение на факта, че изобщо не знам в каква посока вървя? А накъде изобщо бях тръгнала? Какъв беше моят куест? Та какъв, значи, беше моят куест? Трябва ли да дерайлирам, за да си спомня?

Днес просто хванах влака и заминах. Дестинация - С.З. Какво ще правя там ли? Ами ще се разхождам! Наистина! Хубав есенен ден иззад тъмните стъкла на очилата ми, μ-ziq в слушалките и интровертно настроение. На гарата ме посрещна bhpunk - пиратът. "Познах те по носа" - казва, хаха, понеже ме е виждал на снимка. Аз пък него - по пухкавото телосложение. Отвежда ме в бърлогата си, чиито стени представляват стелажи със cd-та и плочи... Толкова са много! Дишам Мюслимгауз, слушам хашиш. Подарява ми последния брой на вестник Работническо дело. Ама наистина, днешен брой е! Скатавам този ъъъ странен и леко зловещ артефакт в раницата си и отиваме да ядем кюфтета от нахут. Пътьом си купуваме Mein Kampf от някакъв антиквариат. А после отиваме да видим Гаргата - перверзен и девствен колекционер на винилови плочи и комикси. Клечим в есенния двор на някаква гимназия, докато се стъмнява - те двамата си подават фас, омазан в мед, и пушат, а аз си мисля, че в този град хич не е трудно да се полудее - толкова квадратен, толкова соц! А после, че тъкмо това му е интересното - прави го част от една огромна весела метрополия. После правим дълъг тегел из разни железарски магазини и аптеки, за да търсим "жижар" или в краен случай "разтворима вода". Целта е да си запазим невъзмутимо изражението, докато обясняваме на снизходително-презрителните продавачки какво представлява "стоката". Изпълнена с много конспирация и мъгла вечер! Само дето нямам време да уловя нищо от стационарните потоци, фиксираните точки и вортексите, от които се състоят контурите на този град. За да го направя, ще ми се наложи да остана, а аз нямам такива намерения.

 

24 ноември, 2002

под черен флаг

Dеrivé отново, този път във виртуала: старият Бул Лий се появява от нищото, както във Фани... издокаран в дрипи на корсар и с триъгълна шапка на главата. И пак изсипва пред мен от бездънния рог на изобилието купища изрезки. Пак ме оставя объркана, но и ми дава шанс - лишава мозъка ми от всяка способност да избира. Мозъкът има това качество да подрежда самопроизволно хаоса в позната и отчетлива картина, позната и отчетлива обаче съвсем не означава вярна! Исках цел, която да ме отведе възможно най-далеч, сега, ако не друго, то поне знам, че искам много. Сглобявам нещо като cut up от останките в паметта си - карта за моя бъдещ пилигримаж, съшита от кръпки позната територия и бели петна. Опитвам се да очертая маршрут към Утопия. Утопия е моята цел.

~

Bill o Steve?

Microsoft o Apple?

Windows o Mac?

~

В реалния живот Бил Гейтс изчука Стив Джоб, а и всеки друг в компютърната индустрия, по начина по който и той самият бива чукан редовно и масово в пиратската "утопия", наречена Бухай, а и къде ли не! Но това не би се случило, ако самият той не бе поискал да чука всички и завинаги.

Това, естествено, напомня начина по който братята Уорнър (Сам и Хари Уорнър), съюзени с Карл Лемъл, са изчукали Едисън навремето (през 1915, ако не се лъжа), основавайки си собствена пиратска утопия в един щат малко пò на юг. Но пък и това едва ли е щяло да се случи, ако Едисон не бе пожелал да чука кинопроизводителите като използва патентното право, за да ги кара да му плащат всеки път, щом ползват камера, да контролира дистрибуцията, като изкупува филмите им, а донякъде и да контролира съдържанието на самите филми. Просто поредния слаш-фикшън! Bill/Steve досущ като Warners/Edison. Историята е изтъкана от подобни интимности между мъже.

~

Tа ето ви значи пиратската Утопия, наречена Холивуд, подобна на тази в Силициевата долина... и досущ като утопията доста пò на изток от Рая, където всеки средностатистическия пубер се чувства длъжен да чука и Били, и братята Уорнър, "теглейки" интелектуална собственост за милиони през torrent-ите.

~

Ето я и моята собствена нужда от спасение... от нетленната храна на Информацията насред тази пустиня от шум, в която думите и образите се превръщат в пясък, губят целостта си и накрая стават неотличими едни от други... Някой ден всички ние окончателно ще забравим за какво служат думите и какво значат образите. Ще забравим, че могат да рационализират страховете ни, ще потънем в страховете си и ще се превърнем в окончателна плячка на това, да-чувстваме-нещо-което-никой-друг-не-чувства. А накрая ще изгубим и чувствителностга си. Думите ще престанат да ни служат. Ще престанат. Ще започнем да им служим ние.

~

Мисля си, една Утопия е идеална цел за мен. Една Утопия би трябвало да е целта на всяко пътешествие. Може би тъкмо за утопиите трябва да чета сега. Може би всичко около утопиите и военизираните, уви, мъжки, и уви, най-често гей, пиратски общности. Кое е най-доброто нещо, писано за утопии някога? Кое е най-доброто творение от думи? Градовете на Червената Нощ? Винаги ли пиратските утопии са и хомоутопии? Може би все пак трябва да посегна първо към General History of the Pyrates на Сейтц? Или към Даниел Дефо? Или да се върна направо към Плутарх с неговото описание на държавното устройство на Спарта и Рим? О, да, Спарта! В Спарта са управлявали жените и всички синове са били братя! И са се обичали редовно.

~

В един миг знам, че ще се откажа от пасивната роля на четящ. Знам, че ще престана да се ровя, събирам, попълвам, подреждам... В един прекрасен миг просто няма да издържа на изкушението и ще подръпна нишката, там, където историята е спряла. Ще я свържа с други нишки, с други сюжети, с други непознати светове... Ще се науча да навигирам във времето като в пространство... Дявол да го вземе, чувствам се някак нечовешки въодушевена въпреки умората.

 

3 декември, 2002

the hasienda must be built

Сякаш домът ми експлодира, разширява се, сдобива се е с нови стаи, отварят му се нови врати и прозорци, възпламенява се в пожар от eсенни цветя, и летни цветя, и пролетни, и снежни... пренася се в други ширини...

Чувствам се изморена и изгубена от тичане през стаите му в невъзможността да огледам всичко... В същото време съм безкрайно щастлива.

Какво ослепително слънце! Струва ми се сън това! Нещо предстои. Не може всичко да е толкова красиво просто ей така! А защо не?

Като че ли домът ми е акостирал на брега на огромна сияйна империя.

 

 

© Райна Маркова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2008, № 2 (99)

Други публикации:
Райна Маркова. *.log. София: Делта Ентъртайнмънт, 2006.