ЮЛИЯ К. ТВЪРДИ, ЧЕ НЕ Е АГЕНТ

web

Поете, внимавай какво ще напишеш -
адвокатът ми може и да го прочете!
Я по-добре скъсай невинния лист.
Не се дръж като закъснял маоист.
Впрочем можеше да бъдеш мое дете,
ако умееше по-добре да се криеш.

Онази жена, която говори с разузнавача,
изобщо не я познавам, не е никаква Юлия,
смътно прилича на мен, но е друга,
край нея танцува нелегално влечуго,
дори не я изкушава, просто я хапе,
тя само мълчи непотребно - чу ли я? -
тя се мъчи трета нощ да заплаче.

Това е съдбата да имаш неискани бедни роднини -
нямат нужда от теб, но внезапно решат да те търсят,
не с добро, нито с лошо, просто така - да те видят.
Но защо да надзъртаме в мъртвите ни години?
И защо да си спомняме имената им късни -
да се гледаме празни на прага?...
                                                  По-добре да си идат.

Когато бях малка, щом звъннеха на вратата,
трябваше силно да питам: Кой е?
Чак тогава отварях. Сега влиза всеки.
Изпълзяват милиони безсмъртни бездария -
от родопски дерета и балкански пътеки...
Какво иска от мене бившата ми България?
Да я нося на гръб? Да я крия в сърцето си?
Или просто да викна: България, проклятие мое!

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Пламен Дойнов. Влюбване в диктатора. София: ИК "Несарт - Милен Миланов", Кралица Маб, 2020.