ПОСЛЕДНИЯТ ЦАР

web

Минава Негово Величество, минава
бившият министър-председател,
минава най-последният ни цар,
унесен, радостно олекотен,
почти без нищо, рее се свободен,
прахосал половин история и цяло царство,
продал в оказион медалите, за да не му напомнят,
забравил златната корона в магазин за стари вещи,
заложил бавното си благородство срещу бърза власт,
минава по усойна българска пътека,
както баща му е вървял към първата аудиенция при Хитлер,
и както дядо му - към гарата, преди да абдикира...
Минава най-последният ни цар,
но не върви към гилотината на хоризонта,
не го очакват линчове и хули,
нито тълпи, готови да убият,
просто минава най-последният ни цар,
върви към премиерата на своите последни мемоари,
в които бродят спомени, но няма памет,
към сцена, от която ще ни гледат замаяно очите му -
все по-кристално бистри,
по-бистри от спасени рилски езера,
в които вече няма, няма риби,
ни водни духове и никакви човешки сенки,
все по-бездънни празни езера,
все по-бездънни, празни,
празни,
празни...

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2017, № 1 (206)

Други публикации:
Пламен Дойнов. Балът на тираните. София: ИК "Несарт - Милен Миланов", Кралица Маб, 2016.