Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Валентин 1970 - 1982
web | Post Festum
Кладенецът екна, с плясък ме погълна, хитро ме прободе стръмна тъмнина. Споменът за мене всеки ден препълва човчица на птица, гърло на свиня. Слънцето се врътва, в кладенеца скача - Споменът за мене хвръква към дома. Татко го налага и го пльосва смачкан в кладенеца кален, в мътната земя. Щура се, търкаля Споменът сиротен. Зъбите си чеше в него тъжен плъх. Вкупом се надвесват жадните животни, лижат, благославят влажния ми дъх.
(с) Пламен Дойнов,
1999
(с) Издателство
LiterNet,
07. 05. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.
|