Тодор Минев
1941 - 1983 г.

web | Post Festum

Като космос блести необятната градска пустиня,
в кръчмите светят зелени и сити мухи -
там танцува пияният призрак на Тодор Минев
със огромни уста, от които извира химн:

- Аз бях хубав и зъл, нощен гений на всички пройдохи,
можех здраво да пия и силно да псувам властта;
всяка вечер изгрявах, изплувах от пепел и похот,
но сега ми завиждат, задето дойдох от смъртта.

А смирените гният! На мене се падна да бъда
онзи дух между вас, който стряска, възкръсва и бди,
и танцува от сласт, и избира душите отвъдни,
и щастлив се налива със вино от млади звезди.

Ще ви смеля от страх, ще ви глътна в море от забрава
и ще скитат безгласни еднаквите ваши съдби,
като сенки незнайни - изпънати, смешни, стоглави -
и скръбта многогласа над космичния град ще тръби...

От пиянския танц съня на градчето изстина,
и архангел невзрачен със дрипав воал закръжи.
И танцува пияният призрак на Тодор Минев,
ала Тодор не знае и кротко в земята лежи.