Стефан Дечев Манев
15.Х.1923 - 7.ІХ.1970

web | Post Festum

Забравата - любимата жена,
с катранени коси, с ръце от тръни,
пленява, хапе, гали с пръсти сънни
в леглата от студени рамена.  

Примъква се разголена и зла,
страстта на капки дъжд по нея свети,
духът се задушава малолетен
в играта на пластичните тела.  

След празника забравата сумти
преситена, и тръгва със фенера -
прокажени градчета ще намери
и жълтия им смях ще приюти.  

Лицата им с любов ще заличи
и в бездната от сенки ще захвърли.
Излъсквай, памет, острото ми гърло -
под призрака на нейните очи!