На милата Пина
от мама, татко и батко

web | Post Festum

Сочна, горчива
раната зрее,
плач я залива
нощем в бордея.  

Татко й слага
гнойната шапка,
мама си ляга
с нея без татко.  

Раната расне,
свири във джоба,
силна и страстна
расне до гроба.  

В пруста се смее,
примки заприда,
раната зрее,
раната иде.  

С хляба мухлясва,
плува в клозета
и вампирясва
в сънища клети.  

И е безмерно
мизерно и наше
гетото черно
с раната страшна.  

Ето го татко,
ето я мама,
ето го батко,
гол, по пижама...  

Бягат и светят
петите им ледни -
но и в небето
раната дебне.  

И е безмерно
мизерно и свято
гетото черно -
креп за душата.