Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Петър Пенчев журналист 1933 - 1979
web | Post Festum
Вик изгря в полунощ, като мартенско слънце прокъсан, и в плачовния бяс трепетликова мъка запя. И когато убийците се завиха във сънища мръсни, някой взе на ковчега капака и заложи капан. И се втурнаха червеи, подлудиха се тлъсти къртици, разпиляха трупа и подгониха крехкия дух - и духът се изви - светна Петър в самотна тревица, а над нея увисна небе със оловен търбух. Но тревицата тръгна и търбухът се сви и потече на пенливи потоци зелена небесна вода. И настана за Петър любов! Легна нежната вечност, приласка го със дъжд, облада го отново с дъжда... А убийците вече сънуваха новата яма, как услугват с въже на последния тъжен човек. И тиктака над мене на лъскав конец черен камък, и очите ми трескави дирят небе за ковчег...
(с) Пламен Дойнов,
1999
(с) Издателство
LiterNet,
07. 05. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.
|