д-р Младен Г. Панов
1914 - 1965

web | Post Festum

Като сълзици буквите са ясни:
безсмъртна горест... лекар-акушер...
Обграждат Къщата невинни страстите
с пера от гълъб гарваново чер.  

В легендите от хорицата сричани
разкъсват непомилвани жени
и молят се невидими момичета,
зазидани в прозрачните стени.  

Велик покой. Коя от вас ще писне,
принцеси жални с мраморни лица?
С ботуши глухи в Къщата - единствени -
разхождат се случайните деца.  

Те трополят, издуват сиви бузи,
вратата търсят да избягат вън
и мятат се безпаметно с нахлузени
чувалчета от разтреперан сън.  

И виждам: тук на масата сме същите -
дечицата със розови лица.
Мечтаем да освободим от Къщата
спасените от щъркела деца.