Иван Александров Радев
21.ІХ.1939 - 18.ХІІ.1967 г.

web | Post Festum

Женихът мъртъв се завръща от безпределните поля,
от щръкналите му джобове надничат прегладнели въшки,
избива силна свободата по слепоочията мъжки
и раменете му обгръща неописуема мъгла.  

Незнаен, той връхлита в двора, отваря портата с ритник,
изпод хрущящите му стъпки запява грапаво чакъла.
Вдовицата му скача гола - със мъж - изкарва си акъла,
едва успява да забие във сянката му остър вик.  

Ала женихът прекосява слуха на своя грешен дом,
прозореца разтваря, пада, и дълго тъмнината пие,
в самозабравата си жадна не вижда лунната филия
и за невидимото плаче, пиян от мрака, мълчешком.  

Но той не иска да ограби на всички влюбени нощта
и да опипа всяка болка с върха на жълтите си пръсти -
той иска само да усети дали е време да възкръсне,
и ако времето настане, да влезе в нечия душа.