*     *     *

web | Post Festum

Гробовете пеят. За хиляден път - пеят.
И ангелски хор, и дяволски хор - нека.
Гробовете тътнат. Подобно момински гърди - зреят
и удря небето с преситена пръст - всеки.

Сред мъртвите ври прощалното ехо - сиво,
танцува пръстта, препълва нощта, и бавно
пълзи песента и разстила катранена грива,
и думите блъскат: Всички в смъртта са равни...  

Красива измама, противна измама - върла!
Последните бабички толкоз отдавна не плачат.
Шуми паметта - и извира от моето гърло
безпътен и ням, безличен и глинен, здрачът.  

Дали да извикам? Измамното равенство мърда.
Гробовете пукат - гробарят във смях се залива
И казва: - Тук всички сме толкова мъртви,
че вече не знаем кои са останали живи.