Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Димитър Ив. Димитров ученик 9 клас 15.Х.1941 г. - 23.ІІ.1959 г.
web | Post Festum
Викам момичето златно от първия чин, дето отрови кръвта на добрите момчета. Плитки от смях - сякаш слънчеви яки въжета - хвърляше в мрака и зъзнех - да бъда любим! Исках да милвам лицето й, мокър от страх, светех от жажда и молех съдбата за огън... Кой ме излъга, че трябва да тръгна към Бога! Исках мечтата си! Толкова истински бях... Искам момичето... Пречи ми слабата пръст! Сляга се, спи, тържествува, гори тишината. Дяволи земни, пуснете да дойде жената - златно момиче, пресякло пустини от бъз! Нежен да мине гласът ми през стария гроб! Дълго те чаках и станах на пепел, любима... Няма я вече следата от моето име - само надежда за теб... и повторен живот.
(с) Пламен Дойнов,
1999
(с) Издателство
LiterNet,
07. 05. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.
|