НОВОТО СЕМЕЙСТВО

web

Видях ги в нашия квартал от вчера -
мъжът, по-скоро бял, но по-особен,
жената - малко повече неясна,
пет-шест деца, а може би и седем,
излезли срещу сряда на разходка,
с ръце в джобовете - за да прикрият
навярно синкави, грабливи нокти,
и както ми се стори, май с подвити
опашки под приличните палтенца.

Защо се появиха без причина?
Нали по границата всичко беше
спокойно, призрачно и идилично,
ухаещо на мир и незабравки?
Що за циклоп ги пусна из квартала?
Все пак ги виждам - целите незнайни,
усмихнати, но всъщност непристойни,
уплашени, а в упор - демонични.

Дали да се обадя? На кого ли?
На някой, който да ги натовари
на бус и карай - в другата посока.
Сега се приближават? До къде ли?
Ломотят нещо. Нищо не разбирам.
Усмихват се. Но аз не ви познавам.
Ръце подават. Моля ви, не мога.
Нима е глух! Нима и тя е глуха!
Най-после отминават.
                                  Аз оставам
на тротоара като жива бомба,
която не избухва,
не избухва...

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Пламен Дойнов. Влюбване в диктатора. София: ИК "Несарт - Милен Миланов", Кралица Маб, 2020.