НЕПРОИЗНЕСЕНО СЛОВО
от Любомир Левчев на тържеството в чест на 80-годишния му юбилей

web

Защо са точно тези хора тук?
Поне половината от тях не ме обичат,
но са накацали отсреща - да следят
как ще залитне старият поет...
И нека гледат!
Тялото поддава, ала умът блести като бръснач,
на който могат да си режат вените лабилните поети.

Тук всички срещу мен
в мен виждат себе си,
по-неуспешна версия, разбира се.
И ме обичаха, и аз обичах...
Но днес защо, защо не ме обичат?

И затова ли беше всичко?
И затова ли бяха
Кремиковци,
Април,
Помпей
и прочее пламтящи алегории?
И затова ли начертах живота си наново
с парче от счупената Генерална линия -
израсна стръмен връх,
аз сам го изкачих -
високо, толкова високо,
където истината се задъхва и умира,
където между една лъжа
и друга
се шмугва
отровната змия на красотата.

Да, затова!
Защото утре-вдругиден
ще ме последват новите поети,
ще никне името ми в посвещения и епиграфи,
а мойте песни все ще се четат -
безпаметно.
Защото във историята
няма обич, няма доброта,
а само думи, думи, думи -
и там джуджетата на паметта
с големи гуми
трият,
трият...
И чезнат фразите
Поетът на диктатора,
Поетът на един Изгубен свят.
Остават само да блестят -
Поетът на света,
Поетът.

Там, върху арфата на утрешната ми посмъртна слава,
пробягват ноктите на ослепителна забрава.

И докато си давам вид, че разговарям с Бога,
мислете си за мене като за крадец на огън!

април 2015 г.

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2017, № 1 (206)

Други публикации:
Пламен Дойнов. Балът на тираните. София: ИК "Несарт - Милен Миланов", Кралица Маб, 2016.