КОИ ЕВРЕИ?

web

Знаем тази история:
                                През 43-та,
докато чакали ешелоните,
дедите ни се разшетали
и не дали своите.
Тръгнали празни вагоните -
без българи, без евреи.

В Аушвиц не били очаровани.

Но пожелали от други евреи -
по-малко наши, от съседни земи,
почти ничии, абсолютно сами,
щели да тръгнат от друга гара,
никой нямало да научи, щели
да бъдат съвсем непознати...
Затова дедите ни не посмели -
без приказки, без поклони,
просто опаковали тишината...
И тръгнали пълни вагони.

В Аушвиц били очаровани.

Днес се крием в сляпата пелена.
Гушим се под голямата родна стряха.
И се гордеем:
                    Спасихме нашите!
Пуснахме други, но те наши не бяха...
Затова - нека да пресушим чашите
с тази гъста неясна вина!

Всъщност никой не иска вината.
Затова аз ще кажа: Простете!
Знам, че може би няма значение,
но простете, че закъснях.
Закъснях да стопя тишината.
Закъснях да извикам: Поете,
напиши това стихотворение
и дресирай стръвнишкия страх!

И какво, че ви няма, когато
ни отнехте гласа и покоя,
и от всички небесни бордеи
капе кървавата вода.
Не сте наши, ни ваши евреи,
но сте мои евреи,
                          мои...
Сам на дъното на вината
падам -
            рана и свобода.

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Пламен Дойнов. Влюбване в диктатора. София: ИК "Несарт - Милен Миланов", Кралица Маб, 2020.