КНИГИ БЕЗ ТИРАЖИ

Пламен Дойнов

web

Книжарница “Нисим” сложи картите на масата. От миналия брой на “Книгите днес” (№ 4, 2005) към данните в своята месечна класация малката елитна книжарница в София прибави и информация за точно продадените бройки от всяко заглавие. Най-сетне всички могат да видят, че зад първото място на “Захир” от Коелю през месец май стоят 39 продадени копия само в “Нисим”; че изненадващо през юни “Захир” го няма в класацията; че на върха там е Юлия Кръстева с “Убийство във Византия” (едва с 13 продадени бройки), а само с бройка по-малко след нея са книгите на Орхан Памук и Пол Остър.

Някои могат да се изсмеят, могат и ехидно да подхвърлят, че по този начин от “Нисим” сами си признават как техните продажби са несъизмерими с продажбите на големите играчи в разпространението. Така да бъде. Но къде е смелостта на големите играчи? Нали твърдят, че техните книжни класации са “реални” и “представителни”? Щом е така, защо не докажат открито своята търговска мощ с оповестяване на реално продадените екземпляри?

Известно е, че веригата “Хеликон” веднъж публикува данни за седмичните си продажби във в. “Политика”, но... по погрешка. Просто грешна команда в компютъра. Оттогава наблюдателите на книжния пазар с гаснеща надежда очакват някой отново да сгреши, за да проверят дали местата в класациите отговарят на реално продадените бройки. Откритостта на “Нисим” обаче не е продукт на грешка, а на ново поведение на коректност и лична почтеност, които дано са заразителни и за други български книжари. Търсят се!

Едва ли трябва да сме особено проникновени, за да видим, че всичко започва от волята на издателите да отбелязват върху книгите техните тиражи. Днес някои го правят само по задължение - ако това го изисква съответна подпомагаща страна (Националният център за книгата например), или ако политиката на издателството го налага. От данните в изданията, субсидирани от държавния център за книгата, се разбира, че днес българските книги се печатат в тираж до 500 бройки. Но публична тайна е, че мнозина от издателите обявяват по-голям тираж от реално отпечатания, за да надуят стойността на кандидатстващия проект. Това обаче трудно се проследява. Ако някой все пак иска да помогне на книгата в България, трябва да започне с въвеждане на задължението всички издатели да публикуват тиражите на своите книги. Факт е, че повечето от тях не са склонни да го правят доброволно.

До края на 40-те години издателство “Хемус” неизменно отбелязва на последните си страници в колко екземпляра е отпечатано съответното заглавие. Къде е днешният “Хемус”? Статистиката сочи, че тогава на всеки българин се е падала по една отпечатана нова книга, днес - по-малко от една. Общите тиражи падат. Но колко са сигурни тези числа, когато днес реалните тиражи остават неоповестени?

Хигиената на книжния пазар започва от обявяване на тиражите. Това е не само заради самоцелната понякога достоверност на книжните класации, а предимно заради по-добрата защита на авторските права. Тъкмо авторите и преводачите имат най-голям интерес от публичните тиражи, защото за тях често остават скрити допечатките, правени от хитроумни издатели.

Посочване на тиражите в книгите и на тиражите в книжните класации - само така можем да се надяваме на постепенно излизане на книжния бизнес от сивата икономика и на класациите от зоната на PR-а и рекламата.

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2005, № 11 (72)

Други публикации:
Книгите днес, 2005, № 5.