|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УХОТО
Тялото на Диана, 19 януари 1994 година, около
23 часа
По хлъзгавото стълбище на малкото момичешко ухо
промъква се езикът ми и стълбището алено звъни.
Нахлува алчна тишина като в изгубена тръба от Йерихон,
но от ухото веят гласове: Надолу, надолу, надолу,
надолу слезни!
Ухото се разцепва в скриптежа на студения език
и прилепи ще срутят разголените светли кухини,
а мекият хрущял се пука като шлем на стар войник,
но ме повлича влажният възторг: Надолу, надолу, надолу,
надолу слезни!
Стоварва се езикът ми на дъното в катранната мъгла:
там дебнат мрачни роби - те гледат в ясните му глъбини,
а после го подхвърлят, облизват го с любовни пипала
и хилят се над чуждия език: Надолу, надолу, надолу,
надолу слезни!
Момичето ще скъса ухото си от този робски смях,
едва държа ръцете му, из нямата ми паст викът снове -
защото виждам долу езикът ми да се топи от страх,
а робите го мелят в устата си с мъгливи гласове.
И те ще викат с него забравените свои имена,
ще го въргалят грейнали под облак от тържествени сълзи,
додето се превърне езикът ми в уплашена змия,
и бързо ги целуне, и тихо от ухото изпълзи.
______________________________
Записка на Р.С.:”Трупът е облечен в граждански модни горни
и долни дрехи..."
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.
|