Предсмъртен разговор между Артюр Рембо,
Едгар По и Пламен Дойнов в една българска
воденица през зимата на 1993 година

Смълчаните герои тлеят
под ледения похлупак,
нозете им синеят, зреят,
покълват в българския сняг.

    Едгар По:
Пресипна твоят чер ковчег -
езикът му е мойто тяло
и скоро ще го укротя!
Виж, този нож е огледало,
в което виждам друг човек
как се сношава със смъртта.
мнйхуъ76
    Пламен Дойнов:
Това не съм аз! Това е Рембо.
Той и Смъртта са вонливо кълбо.
Капе от тях бляскава слуз -
песен на фалос в сянка от бюст.

    Едгар По:
Артюр, приличаш на торба,
прогледнала с две сини дупки.
Чуй, лепнат твоите пети
по Ужаса, търговец глупав!
Дано да имаш плът добра
и Гарванът да ти плати!

    Артюр Рембо:
Страхуват се очите ми, страхуват се,
не вярват, че Смъртта се е разголила,
не вярват, че съм влязъл в нея целия,
омазан в поетичен конфитюр.
И хиляди съзвездия нахлуват все
във тялото ми скрито зад подмолите -
напомня то воала на Офелия
под блясък на сополи от лазур...

    Едгар По:
Чуй, Гарванът отвръща: - Сюр!...
Артюр, ти словото измами
и се предаде на смъртта!
Наследник нека бъде Пламен!
Ти нека си проклет, Артюр,
чуй, моят Гарван отлетя!

    Пламен Дойнов:
Български гарван в български вълк -
аз съм Наследникът - честен и зъл.
Само от тук да изляза жив -
целият свят ще превърна в молив!

Но над смълчаните герои,
под злия нокът на нощта
израства голо и усойно
отверстието на смъртта.