Слово при откриването на Бала на жертвите
в Двореца на народа на 16 март 1993 година

то видя как се пука на костите острия склон,
как сърцето върти бърза кръв, оглупяла от ритъм,
и в утробния сън различи жълто детско око
как изтича, дими и в жестока усмивка излита;

то видя, че душата по-мръсна от пръст е била
и заби в нея човка и пи от митичните сили.
И порасна врабчето със гипсови, топли крила,
и запя с мокър глас като мазно, отгледано пиле.

Песента му заля моя труп, осветен от очи,
(те горяха във кръг - както котки от сънища гледат)
и когато надзърнах в зениците с ужас тръпчив,
не познах свободата - пияна и толкова едра.

И тогава разбрах по звездите какво е това
кръвожадно врабче, дето пее за светлите хора:
там във моята прясно отрязана зряла глава
Мина сънуваше Лора.

© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.