Тялото на непознато момиче, около 4 часа
сутринта на 10 януари 1994 година

Следи ме тая сърнена луна, върти очи,
забива мигли, с вежди ме повива,
пречупва се - за миг устата й разкриват
как млечният език щастлив мълчи.

Потъвам във луната. Звън на розов похлупак
разрязва погледа ми и проглеждат двама:
познавам в галещия мрак утробата на мама
и в люлката отърквам мраморен гръбнак.

“Бъди ми жива, мамо! Жива като мен бъди!”,
люлея моето момиче и му пея,
а бялата луна над мен в смъртта старее
и се покрива с пъпки от усмихнати звезди.

С това дете ли съм преспал нощес? Или не съм
си махнал очилата в бързината сляпа?
Детето е пораснало във мрака и сега ме зяпа
с изцъклени очи - като луна огряла калдъръм.

И как да махна камъка на мокрото момичешко лице,
освен да го разбия на парчета звънки?
В анатомическата зала влиза лъч отвънка
и аз го вземам вместо скалпел в сигурните си ръце.

_______________________________
Записка на Р.С.: “Аз веднага скочих и преди още тя да се залюлее, я прегърнах. Понеже тя вече увисна на ръцете ми, успях да я завъртя към канапето и я сложих върху него с главата към краката на канапето. Ужасно беше моето положение в този момент, защото така неочаквано беше всичко това за мене.”

© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.