Тялото на Диана, 20 януари 1994 година, около
2 часа сутринта

Блести езикът в мъртвината сгушен,
с криле на рой мушици се издига
и острието му звъни за поздрав.
По-здрав от гол ждребец, езикът люшка
два сини хълбока като вериги,
тръбят за кръв невидимите ноздри.

.............................................................

В смъртта момичето на мен прилича.
Прокрадвам се в смъртта - да го разбуля,
да го помисля в скръб непреводима.
Езикът помни своето момиче
и се нахвърля върху мен, разгулен,
завлича ме в момичешкото име:

“Диана! Моя призрачна Диана!”
и в ласката му аз едва се крия,
а над момичето блуждаят, бели,
езиците ни - лебеди пияни,
преплели синкави, лениви шии,
гърмят с криле и плавно се отделят...

О, тайна власт на мъртвите езици!
Изгубени сред гласове безлики,
те няма в тази смърт да проговорят,
но ни следят от восъчни зеници,
додето в мойте устни не поникнат
и хладно се разплачат от умора:

“Диана! Моя призрачна Диана!”

___________________________
Записка на Р.С.: “Куршумът е пробил корсета и се е спрял на външната дреха, без да я пробие.”

© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2000
=============================
0">Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.