Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЕОРГИ МАРКОВ - АРХИВ, РАЗСЛЕДВАНЕ, КНИГА

Пламен Дойнов

web

Поръчайте от книжарница Книгосвят: Христо Христов. Убийте “Скитник”. София: Ciela, 2005Открито може да се каже, че това е първото чисто политическо, литературноисторическо журналистическо разследване, публикувано в книга на български език. Под чисто се разбира неговата освободеност от всякакви импулси за поръчкови разкрития, от популистки предразсъдъци и евтина припряност. Близо 1000 страници текст е бил необходим на Христо Христов, за да разкаже историята за формирането, узряването, развитието, употребите и трайното неразрешаване на случая Георги Марков.

За нетърпеливите ще кажем какво най-после твърди тази книга: писателят Георги Марков е убит през септември 1978 г. в Лондон най-вероятно от агента на българската Държавна сигурност Франческо Гулино (“Пикадили”) като част от акция на ПГУ на ДС със съдействието на КГБ; Георги Марков никога не е бил агент на ДС или друга някоя тайна служба; голяма част от истината за случая Георги Марков е скрита в недостъпния все още архив на Националната разузнавателна служба (НРС).

Но това е за нетърпеливите. Защото зад бързото изричане на тези факти всъщност стоят планини от търпение - над десет години работа и съсредоточено събиране лист по лист в български и чужди архиви. Това е търпението на разследващия журналист, на оня, който не бърза да стигне до откритието, за да извика припряно “Новина!”, а на другия - който разполага с цялото време на волята за истина. Търпението на Христо Христов не се изчерпва, когато се изправи пред празнотата на прочистени и унищожени досиета, а поема по обходни пътища, стига до наличните и достъпни архиви, до показания от съдебни процеси, води десетки анкети и образите от миналото започват да стават по-ясни като в постепенно проявяваща се снимка.

Христо Христов нямаше да стигне до най-убедителната версия за убийството на Георги Марков, ако беше останал само при подробностите на конкретното престъпление. За да постигне истината, той извършва дълбоки срезове в пластовете на миналото и разгръща широка панорама на епохата от 60-те и 70-те години, изследва механизмите на взаимодействие между комунистическата партия и тайната полиция, между КГБ и ДС, практиките на отстраняване на хора от “вражеската емиграция” (случаят с Борис Арсов), нравите в писателските и интелектуалните среди, противоречивите фигури сред тях и сред българските емигранти. Научаваме, че ДС разработва много други неудобни писатели: Радой Ралин (разработка “Козел”), Борис Димовски (разработка “Мършавия”), Валери Петров, Блага Димитрова, Атанас Славов... Фигурата на Георги Марков непрекъснато е съотнасяна с хора и институции, а текстовете му - с други текстове от справки и донесения, от конгреси и официозни вестници, от спомени и писма. Така постепенно разбираме, че не в отделни откровения и признания, а в цялостния контекст възниква истината, тя е там - във веригата от фактически и логически връзки, в сноповете от успоредни сюжети, в мрежата от факти, събития и личности.

Тази книга разказва отчасти и една невидима все още българска история на литературата - Тайната литературна история на Народна република България. Случаят Георги Марков е една от най-важните глави в тази история. Свързването й с други ненаписани глави очевидно е въпрос на много близко бъдеще.

Някому би се сторило твърде разточително разследването на Христо Христов, коствало му огромна работа из архиви в България и Англия, четене на изследвания, мемоари, преса и провеждане на 25 специални разговори с приятели, роднини на Георги Марков, президенти, следователи, журналисти и т.н. Тук е предизвикателството - да наредиш огромния пъзел и да управляваш едроформатната история, която разказваш, без да те отнесе настрани и надолу в безцелно бърборене. Христо Христов се дистанцира от собствения си текст като допуска свободно чуждите свидетелства, не се страхува да представи цели страници от цитати и налага особена кинематографичност на своето писане. Очевидно имаме работа и със сценарий за документален сериал.

Клишето “архивите са живи” придобива буквална сила. Архивите оживяват както с неподозираните движения на човешките съдби, скрити в тях, така и с принципната им незавършеност. Защото тази книга е отворена именно заради все още недостъпните и недопроучени архиви - на МВР, НРС и пр. Архивите ще продължават да оживяват тепърва, защото все по-често ще бъдат изтупвани от прахта и четени. Автори като Христо Христов са гаранция за това оживяване, защото той не се задоволява с мълчаливи и полугласни откази от новите пазители на държавната тайна, а методично пише писма, води телефонни разговори, настоява за достъп, завежда съдебни дела и ги печели (срещу вътрешния министър Петканов) и отново завежда дела (срещу шефа на НРС Киров) и така докато архивите бъдат напълно демистифицирани, готови за търпеливо и страстно в своята безпристрастност четене.

В началото на ХХІ век вече нямаме право да се оправдаваме, че много от архивите са засекретени, липсващи, избледнели и затова не можем да извлечем от тях картина на миналото. Защото винаги съществуват и други архиви, където има фрагменти от тази картина и никой не може да ни спре, ако притежаваме воля да я постигнем. Ключовият принос на Христо Христов е може би именно този - че книгата му за Георги Марков отвори доста работа за следващи разследвания и изследвания на автори, които вече нямат алиби за своята пасивност. Те вече не се съмняват: архивните томове са бъдещи книги.

 


Христо Христов. Убийте “Скитник”. Българската и британската държавна политика по случая Георги Марков. София: ИК “Сиела”, 2005, 968 с.

 

 

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.09.2008, № 9 (106)

Други публикации:
Книгите днес, 2005, 5.