От болести измъчен и на три прегърбен,
със поглед вгледан в себе си, унил и скръбен,
къде в богатия си дом тело да сложи?
Върху паркета са прострени скъпи кожи,
не от тържествения негов лов с викачи,
а дар, и то какъв! Но днес какво ли значи
това благоволение, когато няма
живот? Картините из къщата голяма,
библиотеката му с книги подредени,
където има пет от него съчинени,
гаража, банята със плочки многоцветни,
парите, ризите - са вече мимолетни,
отиващи си радости. А беше беден,
роден за труд, да бъде винаги последен,
но той успя, успя да надхитри живота,
но за какво? Оказа се една голгота
тоз дълъг път на рискове, игри, притворство,
превърнати накрая в сладостно доволство -
мечтаната му цел където беше скрита.
И изумен сега лежи и изумен се пита:
защо ли бе живял, защо ли беше писал,
щом всичко вече мре, щом всичко губи смисъл.