Тежък въздух и тежък покой.
Клюмат тръните в огнена дрямка.
Пие слънцето в страшния зной
на дърветата черната сянка.

Всеки лист, всеки звук, всеки вик
помъртвяват и стават на пламък.
Ако птица прелитне - след миг
би се свлякла без дъх като камък.

Душен страх на мистичност и страх.
Вред природата, сгрята до бяло,
се задъхва от огън и прах
и се връща към свойто начало.