web

Драги Здравко,

Благодаря ти за статията. Всички тук смятат, че е умна и смела. И аз мисля същото. Излиза, че в нашето време, когато изкуството за никого не значи нищо, има все пак хора, на които моите скромни усилия да го правя, правят впечатление. Това ме зарадва, но не знам защо се чувствам неудобно. Дали не затова, че самочувствието на поет, което - не крия - съм имал и тайно от всички съм носил, изведнъж става достояние, претенция, предмет на пример в духовните работи. О, няма вече начин жените да не ме сочат с пръст и обезателно трябва да си купя вратовръзка. Славата е мъчително и сладко нещо и колкото е по-изобилна, толкова по-сладка и по-малко мъчителна става. И за да продължа да служа на поетическото изкуство, искам само едно: през ^пет години да има по една такава статия за творчеството ми, за да я показвам на жена си - оправдание за безполезните си литературни занимания.

Бъди жив и здрав!

15.12.72 г.

© Петър Алипиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2005, № 6 (67)

Други публикации:
Литературен форум, № 11, 23-29.03.1999.