Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕНАВИСТТА СИ ИМА ВРЪХ
Ненавистта си има връх във свойта трайност лиха. От ярост притаили дъх, два ястреба се сбиха. О, битката им тоя път бе ядна, страховита, която всичко в своя път със себе си помита. Летяха клечки и пера, и суха пръст, и пясък, и екна цялата гора от писъци и крясък. И ето ги - лежат без звук, бездушни и безкрили, със клюнове един във друг забити с сетни сили. Опити от цвета зелен, от близките дървета, прехвръкнаха след някой ден две влюбени врабчета и там, сред старата гора, където те се биха, от пръснатите им пера гнездо си построиха.
© Петър Алипиев, 1996 © Издателство LiterNet, 23. 12. 1999 =============================
|