Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧЕРВЕНА КНИГА НА ЗАСТРАШЕНИТЕ ВИДОВЕ

Оля Стоянова

web

Той може да изброи около сто вида птици, изчезнали през последните два века. Знае и прогнозите, че около 15 процента от съществуващите сега видове, няма да оцелеят през следващите сто години. Знае и защо.

Той е на 33 години, неженен, специализира екология на белооката и кафявоглавата потапници през размножителния период и усилено наблюдава пернатите в експерименталната база в района на село Нова Черна, Тутраканска община. Понякога, когато му писне да зяпа по патиците, се пита дали и той не е застрашен вид.

Но не е сам. Знае, че няма да оцелеят и такива видове като майка му - белочелата водна кокошка, които се оставят чайките да им измъкнат плячката под носа. Нито има шансове тип като баща му - тръстиков блатар, който докарва внушителен външен вид на истинска граблива птица, но иначе се храни с жаби, насекоми и рядко ще си направи труда да си завре човката да търси риба в плитчините, просто от мързел.

Виж, сестра му е друга порода - тя прилича на бяла лопатарка, натруфена, елементарна, която е свикнала да привлича погледите към себе си. Мигрира на малки ята и той е свикнал, когато се чуват по телефона, да му дава кратка, но изчерпателна информация - “Кацнах в Кипър” или “Летим за Италия”, което му подсказва, че животът би могъл да бъде по-лек и по-хубав.

Той се вижда като малък египетски лешояд. Защото си дава сметка, че най-големите му планове са свързани с това един ден да получи наследството от баба си и дядо си. Какво от това, че египетските лешояди са високоинтелигентни? Гнездящите двойки у нас намаляват през последните години застрашително, а той няма шансове скоро да свие свое гнездо със заплатата на млад учен. Няма и сродна душа на хоризонта - последната дама около него се оказа прелетна птица, която си плю на петите и отлетя на топло. В случая - в Испания. Е, когато му писне от всичко, той си дава сметка каква екзотична птица е той самият на тези географски ширини и му се иска да се махне някъде. Да вдигне гълъбите и да замине. Обаче не става. Той просто не е такъв вид, такива като него просто изчезват.

15 процента през следващите сто години, ако се вярва на статистиките.

 

 

© Оля Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2011, № 9 (142)

Текстът е отличен с трета награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2011).