Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДГАР АЛЪН ПО
- ГОТИЧЕСКИ И МАРГИНАЛНО ОРИСАН.
ОСВЕН ИМЕТО

Огнян Ковачев

web

На 19 януари Едгар Алън По става на 190 години, а след няколко месеца ще закръгли и печалната си 150-а годишнина. Безспорно името е обгърнато от онази литературна слава, която предпоставя безсмислието на всеки нов опит за негово представяне. Но за това ни утешава иронията на българското му четене. Тя го превръща в поредния "знаменит непознат" писател у нас, тъй като преведеното от него все още е по-малката част, а сериозното му българско изследване едва навлиза във второто си десетилетие. Съезичните му читатели пък попадат на обратния иронически полюс: обилната информация изобилства с противоречия, разколебаващи и наглед най-сигурните био-библиографски разкази за него. Дали тези неясноти са продукт на мистификаторските му умения, или странността и загадките на неговия живот оставят и след смъртта следите от онази невидима ръка, направляваща съдбата му? Какво се крие зад името По, което всъщност не е негово?

Поезията като съдба

"Съдбата" е ключова тема в разказите и стихотворенията на Едгар По; тя е лайтмотив и в трагично-елегичния химн, който запяват първите По-читатели, европейските символисти от Шарл Бодлер до, да речем, Людмил Стоянов и Теодор Траянов. Като читател и преводач на американския си събрат, Бодлер гради в своята биография на По алегорията - огледало на собственото си "житие-страдание". Всеки следващ По-следовател, който дописва По-текста, неминуемо пренаписва големия разказ за Поета-несретник. Най-универсалният американски поет е произведен от европейското въображение - както в образците, така и в интерпретациите си. По-текстът необратимо налага красотата на странното и разпада на съзнанието като тематични доминанти в европейската и американската литература. Ако Съдбата го е орисала да бъде поет, той на свой ред става орисник на Поезията.

По-готическият

През последните десетилетия у нас жанровите акценти върху неговото творчество го отличават като създател на детективския и научно-фантастичния разказ; По-рационалистът доминира над По-неистовия. Но неговото писане осъществява и един невероятно интензивен синтез на жанрови, естетически и културни модели от европейската традиция. Може би затова Европа така лесно го припознава като свой. Затова и готическото, възродено в края на ХVIII век, е важен лик на творчеството му. Между неговите най-образцови готически творби, разбира се, е "Бъчвата с амонтилядо". В този разказ сюжетът за отмъщението е разигран сред готическа параферналия: бегло маркираните декори на италиански карнавал, домът на старинен род, спираловидното спускане в подземията, броденето из лабиринта на катакомбите между камари черепи и кости, убийството на двойника. Така По гротескно представя диалога на собствената си раздвоеност - битката между Поетовата душа и нейната телесна обвивка. А всяка подобна история трае колкото сън: за едни кратък, за други - безкрайно краен.

Тук разказът "Бъчвата с Амонтилядо" за първи път се публикува в превод от английски. Досега той е познат в два превода от руски, на Людмил Стоянов (1919 г.) и на Светослав Минков (1921 г.), с леки стилистични подобрения в полза на втория.

По-маргиналният

Онова, което прославя По в Европа, го прави чужд сред своите в Америка. Харолд Блум в своя "Западен канон" определя По като толкова универсален, че не може да бъде друг, освен маргинално всеприсъстващ в американския литературен канон. Обяснение, лесно и поради това силно усъмняващо. В периферията на творчеството му попадат и неговите критически писания. Освен идеите и принципите на собствената му поетика, важен проблем в този метатекстов проект е националната литературна идентичност като част от въобразяването на американската нация през ХIХ век. Европа отдавна вече е разбрала, че най-подходяща в случая е гледната точка на маргинала.

Представените по-долу фрагменти са от поредицата Marginalia, която По публикува в периодичния печат през периода 1844-1849 г. Добре би било всякакви концептуални прилики с по-късни литературни и философски идеи да не се четат с пророчески или пионерски конотации. Нека те бъдат тайната, в която По-текстът живее, без да я е избрал, и която го освобождава от възрастта, стареенето и историята.

 

 

© Огнян Ковачев, 1998
© Издателство LiterNet, 29. 08. 1999
=============================
Публикация във в. Литературен вестник, 1998, бр. 42.