НЕДОСЪНУВАН СЪН

През януари студен,
седнал до старо кюмбе,
някой насън ме зове.
Ела сине, ела огрей се,
ще пием липов чай!
Аз протягам ръце да взема
от топлината, а тя хвърля
дървесни сенки по стената.
Навън Сечко с бели струни
под дядови стъпки
като гъдулар звучи.
В кошара чанове звънят
и немирни псета ги гълчат.
Вратата зад мен се хлопна,
аз отворих очи и недосънувани
останаха моите мечти!