Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЗВЕНЧАВАНЕ НА МИТОВЕТЕ

Константин Стоянов - Окела

web

През последните години станахме свидетели на рухването на редица мирогледни митове и цели идеологии, които се разпаднаха като картонени кули под тежестта на собствената си несъстоятелност. Ето, че г-н Румен Стоянов се е заел да опровергае още една безпочвена измислица, засягаща пряко националното ни достойнство. В своята статия “Митът за предателщината”, публикувана във вестник “Посланик” (брой 28 от януари 1997 г.), той разсъждава над проблемите за предателството в неговия общочовешки аспект и прословутото твърдение, че то е отличителна черта в народопсихологията ни. Авторът, който е бил дълго време преподавател в Мексиканския национален автономен университет и в Университета на гр. Бразилия, изповядва: ”Няма национална история без множество и грозни предателства. Кой е в състояние да докаже, че в нашата са по-тежки, повече, много повече, отколкото във всяка друга?”

И аз, подобно на г-н Румен Стоянов, с течение на годините, прекарани в чужбина, и опознавайки другите народи, откривах, че и сред тях има предатели, доносници и подлеци не по-малко, отколкото в България. Например, още по време на Американската революция, Бенедикт Арнолд, който е командващ на Уест Пойнт, се опитва да предаде форта на англичаните срещу сумата от 6 хиляди лири. В съвремeнната американска история това са така наречените двойни агенти, които бяха разкрити през последните години и осъдени, че са предавали строго секретна информация на Съветския Съюз и ГДР по време на Студената война. Националният герой на Шотландия Уйлям Уолъс, който повежда шотландския народ в борбата му за освобождаване от английска зависимост, също става жертва на предателство. Това беше показано в епичния филм на Мел Гибсън, “Мъжко Сърце”, спечелил няколко награди “Оскар”. Подобна е участта и на френската светица Жана д`Арк. Така че историята на всеки народ е белязана както от ярки проблясъци на подвизи и героизъм, така и от мрачини сенки на падение. Предателства има още в най-ранната човешка история. Едно от тях е описано и в Библията. В този контекст ние, българите, естествено не изглеждаме по-добри, но и със сигурност не по-лоши от другите народи, както сами обичаме да се изкарваме. Ще си позволя да отида още по-далеч като заявя, че дълбоко се съмнявам най-свидният български син Васил Левски да е предаден от поп Кръстьо. Основание за това ми дават публикуваните през последните години научни изследвания на автори като проф. Димитър Панчовски, които хвърлят по-обилна светлина върху събитията, довели до залавянето на Апостола на свободата. Няма да е пресилено, ако кажем, че обвиненията срещу поп Кръстьо умело са използвани за обслужването както на лични, така и на политически, антирелигиозни и антибългарски цели и интереси, което за съжаление продължава и в наши дни.

В своята статия г-н Стоянов разкрива истинските предатели и родоотстъпници. За да прикрият пъклените си деяния, те стават разпространители на мита, че българите сме най-големите юди. Той обосновано защитава тезата, “че българинът, подвеждан от своето покъртително простодушие и доверчивост, е свикнал и най-вече свикнат от лукави користолюбци /включително сегашни властници, общественици, интелектуалци/ мазохистки да стоварва върху си много повече недъзи и грехове, отколкото в действителност притежава.” Според мен това важеше с особена сила за периода, през който ни управляваше БКП. Тогава се говореше и пишеше само за предателства, извършени в нашата история, до идването й на власт. За юди от страна на партизани, ятаци, ремсисти и членове на компартията не можеше и дума да става. Сякаш посветените в комунистическата вяра и идея са били свещени личности, освободени по презумпция от всякакви човешки слабости. Никъде не се споменаваше за бившите сътрудници на Никола Гешев. Беше табу да се разисква тази тема, защото много от тях след 9. IX. 1944 г. не само че останаха неразкрити, но успяха да достигнат до високите ешелони на властта. Чистките, извършени в редовете на партията, са показателен факт, че настанилите се в креслото на Никола Гешев бързаха да отстранят истинските комунисти с тяхната наивна вяра в “светлия идеал”. И за да прикрият ниския си морал, тенденциозно насаждаха в съзнанието на българина, че предателството е негова национална черта. Когато след 10. XI. 1989 г. на дневен ред бе поставен въпросът за отваряне на досиетата, хората се надяваха, че имената на същинските изменници и доносници най-после ще излязат на бял свят. Но заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев за унищожаване на секретните архиви и досиета лишиха българина от тази възможност. И ако нароченият пожар в партийния дом успя да изпепели съдържанието на повечето от тях, то имената на най-големите национални предатели са известни на всички. За никого вече не е тайна, че Георги Димитров предаде българските интереси на Коминтерна в лицето на Сталин и Тито. Поставил се в услуга на Съветския съюз, той прокарва най-антибългарската политика, която насилствено денационализира българите от Пиринския край, налагайки им една измислена народност и език.

Документалният филм “Хроника на едно национално предателство” на талантливата журналистка Милена Милотинова не случайно предизвика такъв огромен интерес сред цялото общество и по настояване на зрителите беше излъчен повторно по БНТ. В него се изнесоха свръхсекретни документи, разкриващи и доказващи предателството на българското комунистическото ръководство начело с Димитров и Коларов спрямо своя народ. Това, за което България е проливала кръвта на синовете си в три войни, те с лека ръка даряват на Югославия. Днес всички сме свидетели на последиците от коминтерновите им експерименти и не трябва да се учудваме, че нашите братя от Република Македония не искат да се наричат българи и се отричат от майчиния си език. Същата участ последва и българомохамеданите в Родопите. Комунистическите управници надминаха по жестокост и Османската империя, поставила си за цел да наложи върху “раята” ислямската вяра, докато еничарите от Държавна сигурност опитаха с терор и репресии направо да заличат националната им идентичност и да ги “преобразуват” в турци. Предателската политика на БКП спрямо нашите сънародници с мохамеданско вероизповедение сега дава основание на Гърция да твърди, че те са отделна помашка нация. Поради същите причини Сърбия пък има наглостта да определя българите в Западните покрайнини за отделна шопска нация.

Накрая ще завърша с думите на г-н Румен Стоянов: “Някой някога да си е направил труда да установи някакво даже приблизително съотношение между численост и предатели върху калпак от народонаселенията, въстанията или нещо от този вид? Такива проучвания няма, ако ги имаше, нямаше да съществува митът за българската предателщина.”

1998

 

© Константин Стоянов-Окела
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2001, № 2 (15)