 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАМА
На една далечна гара
с букет цветя ме чака мама.
В очите й има капка роса
и никой не знае отде е дошла.
Прощавай мамо, ако аз те натъжих,
и че поема не ти посветих.
Но обещавам най-добрата си творба
на теб, мила мамо, да посветя.
© Константин Стоянов-Окела, 1996
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2000
=============================
Публикация в кн. на Константин Стоянов "Време е...", С., 1996.