Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФСБ - ЖИВАТА ЛЕГЕНДА В БЪЛГАРСКАТА ПОП-МУЗИКА

Константин Стоянов-Окела

web

”Думи дай, себе си в мен познай” се пее в известния хит “Дон Кихот” на прочутата българска рокгрупа ФСБ. И наистина в 1976 г. Румен Бояджиев, Константин Цеков - клавиши и вокал, и Александър Бахаров - бас и вокал, започват по донкихотовски, с много хъс и всеотдайност, да правят една нова, различна от познатото, със свой облик и саунд музика. Отличните резултати, забелязани и от критиката, не закъсняват. Хиляди почитатели, в това число и моя милост, припознават в ФСБ своята група, откриват в нейните песни и инструментален стил гласа на собствената си природа. По-късно към рок-триото се присъединяват Петър Славов - барабани и Иван Лечев - китара. През 1983 г. се включва и басистът Ивайло Крайчовски, или както той самият обича да казва: “Аз съм единственият човек на планетата, който е имал щастието от фен на ФСБ да се превърне в член на ФСБ!”

Неизброими са концертните им изяви у нас и в чужбина, албумите, наградите, участията в телевизията, записите в Студио “ФСБ” - едно от най-модерните не само на българска почва, композициите им за филмова и театрална музика, и разбира се, съвместната им работа с други групи и музиканти. Не случайно ФСБ става любима банда на няколко поколения българи, като нейни почитатели не липсват и по света. Няма да е пресилено, ако кажем, че групата изгражда и утвърждава един новаторски стил не само в родната, но и в универсалната рок музика, стила ФСБ, въплътил в себе си най-добрите традиции от “прогресив” и “арт” рока, втъкал и като в красива българска шевица елементи от националния ни фолклор.

- ФСБ отдавна е разширила територията на своята слава извън пределите на България. Тя е единствената българска група, награждавана с най-високото музикално отличие в света - Grammy. Разкажете ни за този ваш успех.

Ивайло Крайчовски: - Имахме щастието да работим с Хосе Фелисиано, който ни покани да свирим заедно в Ел. Ей. и така ние станахме всъщност аранжори, продуценти и студийни музиканти в неговия албум “I’m never gonna change”. Наградата - Grammy получихме за песента “Selito Limbo” от същия албум в категорията Латинопоп за аранжимент през 1990 г. Тя от своя страна ни отвори пътя към най-добрите звукозаписни студиа в Мюнхен и Хамбург.

- Миналата година ФСБ направи едно своеобразно завръщане на българската музикална сцена с голямо турне из цялата страна. Как мина то?

Иван Лечев: - Турнето ни показа както някои доста хубави, така и някои, доста лоши неща. Показа ни, че ФСБ има място в тази страна, но и че има цели краища в България, в които, според мен, липсва всякакъв интерес към културата. Всъщност се оказа, че единствено в големите градове проявяват интерес към това, което ние правим. Дори след турнето се замислихме, дали има смисъл да продължаваме в тази държава да движим нещата напред, защото нямаме никакъв стимул. Знаете, че ние държим нашите концерти да преминават във вид на цели спектакли, което е много скъпо и се прави достатрудно, а в същото време, усилията ни не намиратнужния отклик. Така или иначе, нашата музика не гони масов комерсиаленуспех, тя е правена като по-сериозно интелектуално преживяване.

- Вашите последни творчески изяви?

И. Л. - Издадохме поредицата Антология, която се състои от три компакт диска, съдържащи, по наша преценка, това, което най-добре представя цялостното ни творчество като група. А иначе всеки наш албум сега излиза на компакт диск и то във вида, в който навремето е издаден. Даже оформлението им напомня на грамофонна плоча.

- Вашите текстове са характерни с високата си художествена стойност и лирична окраска. Какво значение отдавате на словото?

И. Л. - Ние имаме много висок критерий, по който ги подбираме. Не бихме правили нещо по посредствени текстове, както напоследък много често се случва в България. И не случайно наши песни са сътворени по стихове на едни от най-добрите български поети. Винаги търсим музиката да съответства на смисъла на поезията. Между другото обаче, тъй като поезията е от висока класа, това прави малко трудно превеждането им, да речем например на английски, но имаме намерения за в бъдеще и това да направим.

- Какви са най-честите трудности днес пред българската рок музика?

И. К. - Трудности има от всякакъв характер. Аз съм противник на това мрънкане че нямането на пари ни пречи да творим, защото и преди години пак нямаше кой знае колко пари. Ако направя една ретроспекция, се оказва, че който си го може правенето на музика, си го може - с пари или без пари. Мисля, че основната трудност произлиза от това, че сме малка нация и търсейки своето място по света, много от артистите залитат в подражателство, правят се на българския Франк Синатра или на българския не знам си кой. Трудно е според мен да си намериш лицето - хем това да е твоето си българско лице, хем да се вписва в световната култура. За да се преодоляват пречките във всяка една професия, трябва много труд, постоянство, естествено и дадености да намериш своя път и да го вървиш, докато постигнеш това, към което си се стремил.

И. Л. - Аз искам да допълня, че много хора прехвърлят творческите си неуспехи върху някакви финансови проблеми, което не е честно. Защото се оказа, особено напоследък, че има групи, които постигат доста добри материални успехи за условията на България благодарение на това, че станаха известни, наложиха свой стил и се радват на многобройни почитатели, което значи, че който действително държи на музиката си и държи да се представи в хубава светлина, той го постига.

- Изненада ли е за вас, че ФСБ е особено популярна сред нашите сънародници в САЩ и Канада?

И. Л. - Вижте, това донякъде е очаквано, тъй като всичко, което ние сме създавали, по-скоро отговаря на световните критерии, отколкото тук на някакви местни. Нашата музика е правена така, че да удовлетворява световната публика.

И. К. - ФСБ има много широко ветрило във възрастово отношение като почитатели и, от друга страна, като интелектуален потенциал. А наблюденията ни са доказали, че ФСБ се слуша от хора над средното ниво, което е нормално и оттам не ме изненадва, че българите в Северна Америка ни харесват, защото се предполага, че това са хора с такъв интелектуален потенциал и с такива вкусове.

- Пред каква публика обичате да се изявявате?

И.Л. - Както каза и Ивайло, нашата публика се състои от всички възрастови слоеве, не е тийнейджърска или само за възрастни, тя е за хора, които имат по-развити критерии, изобщо за изкуство. Случвало ни се е да свирим в чужбина много пъти и сме били приемани прекрасно. Даже аз си спомням съвсем конкретен случай на един рок фестивал в Брегенц, който се намира на трите граници между Италия, Австрия и Швейцария, където на фона на доста известни групи тогава, ние пожънахме сравнително много добър успех. Независимо че валя дъжд, хората не си отидоха, стояха, страшно добре ни приеха, което значи, че тази музика има място под слънцето и то по света, не само в България.

И. К. - В България например по време на турнето миналата година, беше феноменално да видим, че на концертите ни има от децата на едновремешните ни фенове до хора на доста преклонна възраст. Просто бяхме много приятно шокирани от невероятните възрастови разлики в залите.

- Какви са предстоящите планове на ФСБ?

И. К. - Следващите планове... много ни се ходи в Америка и Канада да свирим за българите там. Имаме предложения за Лондон и Виена, отново за българските колонии. Явно след миналогодишното турне, което бе един доста сериозен проект, филма, който направихме, издаването на Антологията и сега на Дискографията, виждаме, че сме възбудили интереса на нашите почитатели и сред сънародниците ни в чужбина. Имаме и един план да аранжираме и пресъздадем част от нещата на ФСБ със симфоничен оркестър и хор в голяма зала.

- А от какво зависи осъществяването на едно ваше турне, предназначено за българите в САЩ и Канада ?

И. К. - Зависи от хората там, да създадат организация за нашите концерти. Ние не искаме да спечелим пари, а просто да отидем като артисти и да свирим пред нашите почитатели, така че да може всички да останат доволни. Накрая бих желал да спомена адреса на уеб страницата та ФСБ - www.FSB.Mobikom.com .Също така от името на цялата група искам да пожелая на читателите на Неделник и всички наши сънародници, живеещи в чужбина, доскорошни срещи и да се гордеят, че са българи.

 

 

© Константин Стоянов-Окела
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Неделник (Ню Йорк), 2000.