web

        Пътуваха вероятно за сватба, защото от торбичката, наречена “пласичка”, стърчеше неземен букет от изкуствени цветя. Букетът беше прилежно увит в целофан на червени звездички, здраво прищипан от тлъста оранжева кордела. Невъобразимото творение на незнайната цветопродавачка прикриваше свит на руло вестник. И двамата бяха някак тихо щастливи в раздрънканата маршрутка /несъмнено постижение на българската демокрация/ по изровения път от големия и мръсен към по-малкия и още по-мръсен и прашен град. В началото той се гушеше в якето си с поолющен надпис на гърба, разбира се, на английски. Мърлявата му коса беше дотолкова суха, че всеки момент можеше да се посипе на прах по яката му. Беше направо упорито щастлив и даже избърса с ръка мръсния и запотен прозорец, за да се наслаждава на оглупелия от дългата зима пейзаж. Страшно му се искаше нещо - тихото щастие или не му беше достатъчно, или го предразполагаше към желания. Тя явно го разбра и ушите й пламнаха. Беше си увесила дълги обеци от жълтеникава тел, навита на ситна спирала накрая с четири тенекийки, които изплюваха бяло топче. Под късото си бледозеленикаво яке носеше мохерен пуловер с цвят на кубински грейпфрут, отрупан на плоските й гърди с мотивчета от твърд велур, украсени с бели ситни топчета. Тя се наведе напред и започна да рови в пласичката, като лявата й плешка силно отскочи нагоре. Чу се късане на вестник, заглушавано от потната, на синкави и анемични петна длан. Той използва момента и пусна ръката си доста надолу по гърба й. Тя леко трепна. Малко след това нервно се притисна назад и той, изумявайки се, по най-флегматичния начин издърпа ръката си. В дясната и ръка се мярна кърпичка на зелени гроздчета, които едновременно приличаха на многолистни детелинки и теменужки. Комфортът й се беше издухал през процепа на зеещата врата на маршрутката. Тихото щастие бе пометено от някаква притискана буря вътре в нея. С рязко движение прибра топката вестник в лачената си чантичка, като копчето-заврънкулка на капака и щракна. На задната халка за дръжката на чантичката висеше синджирче. Халките на чантата бяха многократно стягани с клещи и сега вече никога нямаше да се разтворят. А на синджирчето нищо не висеше - последната халкичка беше разтворена. Там сигурно е висяла нокторезачка /корейска/ или гумено човече с моряшка униформа и босичко. Внезапно той помоли жената пред себе си да сигнализира на шофьора, който извъртя гнездото на раменете си, кимна с разбиране и спря. Тя бързо грабна чантичката със синджирчето, насочи назад плоския си, сякаш лутащ се в широкия мастилен панталон от тревира, задник и се запромъква между безобразно наблъсканите седалки. Скочи навън и се затича срещу вятъра към оскъдните храсти. В маршрутката настъпи мълчание и само старецът до опразненото място продължаваше да кашля, като се триеше със смачкана на топка кърпа - сигурно плюеше в нея. Шофьорът пусна касета със съвременен фолк. Женичката се върна от храстите и поиска “водичка”. Шофьорът скочи отзивчиво и измъкна изпод седалката пластмасова туба от кола - празна. Запали и тръгна. Всичко пак беше наред. Тя оправи панталона си, който й се беше врязал отпред, а отзад беше останало толкова място, че можеше да се надникне вътре. Ядът му се сви в ъгълчетата на очите и почти изчезна. Тихото щастие го заливаше отново. Стана му смешно. Спомни си как яко се беше одървил от тръскането на маршрутката, как й се пусна и после й се ядоса - “така да се изложи!”. Но нали всичко мина. Прозорецът до него пак се изпоти, но той вече гледаше само напред. И тя също. Приближаваха по-малкия град. Главата му съвсем изскочи от якето. Тихо се оживиха. Той изпъна краката си под седалката и тихичко проскимтя, даже палецът на левия му крак изпука. Найлоновите му чорапи, който гадно закачаха ноктите, се бяха събрали на топка в лъснатите му с “Ково” обувки. Но това нямаше значение. Тя любовно оправи букетчето в пласичката и прибра кърпичката в чантичката си. Заврънкулката на капака й игриво щракна...

© Николай Раданов, 1997
© Издателство LiterNet, 18. 11. 1999
=============================

Публикация във в. Литературен вестник, 29. 01. 1997 г.