Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТИ

Нина Петкова

web

        Виждам те в автобуса. Спрял си до перфоратора и гледаш в короните на дърветата. Косата ти се развява от тънката струя въздух, която се процежда през дупчицата на стъклото. Усмихваш се и по-здраво стискаш металната тръба. Нещо хитро блести в очите ти. Мечти... За какво ли мислиш? Странно, очите ти изведнъж потъмняха. Или така ми се стори? Не, те наистина са тъжни. Спомен от детството или мисъл за настоящето? А може би прозрение в бъдещето? И това не. Обръщаш глава към мен. Погледът ти е разсеян. Спираш го върху раздраната от някого седалка. После поглеждаш към другите седалки. Всички са кафеви и огрени от следобедното слънце. Примигваш и ненадейно ме поглеждаш. Очите ти стават по-сериозни от обикновено. Съсредоточаваш се. Като че ли едва сега ме забелязваш. В очите ти играят пламъчета. Леко кимваш с глава и пак се обръщаш към короните на дърветата. Но те липсват. Вместо тях сивеят електрическите лампи. Наближаваме града.

* * *
        Вали. И двамата нямаме чадъри. Поглеждаш хората наоколо. А после спираш поглед върху мен. Очите ти са тъмни. Няма слънце. Отвсякъде вода. Мислиш нещо свое. Навеждаш глава. Няма ги очите ти. Въздишка. Отново се оглеждаш. Само двамата сме без чадъри... Случайност? Може би. Поглеждаш перфоратора. Усмихваш се. После прокарваш пръст по стъклото. Вървиш по дъждовния път на капчиците. Мечтаеш... Автобусът тръсва. Оглеждаш се. Само двамата сме без чадъри...

* * *
        Ти пак си до перфоратора. Но не дупчиш билет. С карта си. Очите ти са тъмни, лицето - също. Мислиш нещо съсредоточено. Не откъсваш поглед от прозореца. Наблюдавам ръката ти. Нежна. И ноктите - красиви. Спирам се на вените. Странно изпъкнали - всяка тръгнала по своя път. Автобусът тръсна. Пръстите конвулсивно се свиха. Нежността изчезна. Костеливост, сила. Страх. Потърсих очите ти. Открих ги.
        - Ябълката е за теб... - казваха.
        - Най - хубавата ли?
        - Златната.
        Нежни пламъчета. Хипноза. Животът е век... Не, всичко се обърка. Няма пламъчета. Няма ябълки, дори червиви...

* * *
        Пак сме двамата. Аз съм до перфоратора. Ти до вратата. Поглеждаш нетърпеливо часовника. Обръщаш очи към шофьора. С молба. Челото ти се набраздява. Отново към часовника. Бързаш... Завиждам и. Колко ли сте щастливи? Наистина. Бързаш... Поглеждаш часовника. Бавно се тътри автобусът. Няма милост. Слънцето блести в косата ти. Заглеждам се в него. Колко е ярко! Поглеждаш часовника. Бързаш...

 1985 год.

 

 

© Нина Петкова
© Издателство LiterNet, 08. 11. 1999
=============================
Първо издание, електронно.