Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Празнотата събужда времето -
Четвърто измерение.
Последната въздишка се отронва -
отломък от забравен танц -
стъпка встрани - дяволски добре е.
Като кресчендо унесено...
Не зная смисъла на думите,
но всичко се запълва
като охлювче
или като раче,
поглеждащо встрани -
да види
залеза на крокодилите.
И те пък са едни-и-и...
Забравени сред теменужките
витаят, гушат се, пълзят.
Като нас ли?
© Нина Петкова
© Издателство LiterNet,
29. 10. 2000
=============================
Първо издание, електронно.
|