ВЕЧЕРНЯ

web

Вече не си млад, за да младееш.
Житото все още е зелено
и все пак докрай е вретенило.
А ти гледаш кумовата слама,
спрял край извор толкова прозрачен,
че се вижда двойното му дъно.
Щом като към казаното може
да не се прибавя нищо, всъщност
няма нужда да се доизказваш.
При това, което ти се случва,
даже чудотворният спасител,
ако не възкръсне, се преражда.
Всичко е в ръцете тайни свише.
Чуй, клисарят дърпа пак конците
на смирената си селска църква...