В ГОРАТА ИМА НЯКОЙ

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Окапят ли наесен листите - говори нервно горският, -
веднага ще го хвана: той е изгорил дърво навярно!
А засега не смейте, дъщери, да скитате, опасно е.
В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Това ще е нещастен иманяр - говори кротко шишкото, -
ще си излезе, щом магията е развалила златото!
А засега не смейте, дъщери, да скитате, опасно е.
В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Допускам, че е полудял - говори умно лекарят, -
попадне ли в ръцете на науката - оправен е!
А засега не смейте, дъщери, да скитате, опасно е.
В гората има някой, който носи във вързопче пепел.
- Умрял е някога във Индия - говори странно врачката, -
жена му изгорили с него, чака я да оживее!
А засега не смейте да се смейте, дъщери, опасно е.

© Николай Кънчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Николай Кънчев. Колкото синапено зърно. София, 1968.