ЧОВЕЧЕСТВО

web | Чайлд Харолд далеч по-късно

Дрипавият въздухар

Никакво движение в небето, обедняло и на облаци, освен единственият облак, в който дрипавият въздухар се е обвил в летящото килимче. Скоро ще задуха пак, защото вятърът възниква там, където въздухът издиша.

Изравнени бездни

Когато се изкачваме по стръмното си мислим, че от другата страна на планината може да е равно. Винаги обаче трябва да си мислим и това, че е възможно равното да се дължи на изравнени бездни.

Кратер

Смутеният вулкан със зяпнала уста ни гледа що за хора сме дошлите да го видим? И самите ние откъде да знаем: знаем само, че земята тук си е отворила устата, без да сме посмели да й видим никога небцето.

Потомък на Галилео Галилей

Нека слънцето ме гледа отвисоко, нека цялото небе да бъде мост над океана, нека има морскосиньо в погледа на речната плувкиня... Аз не смея никога да слеза от дървото на живота долу на земята, сякаш всеки миг ще слезат марсианците, които може би не съществуват. Все пак Марс над мене съществува!

Оптимизъм пред земетресение
в Неапол

Затвореният дом е тъмен демон, който се самозазижда. Но стената, минала през себе си, ще си прокара отвор, за да влезе в мирозданието на светлината. Нека никой не помръква, тя оттам ще свети с ново слънце.

Неаполитанска песен

Виж реалното! - и след това умри. Единствен нашият Неапол е реален. Всички други градове са някакви миражи. А миражите са построения в пустинята на пясъчна основа. Тукашната пясъчна крайбрежна ивица е украсила само нашия Неапол.

Човечество

Всички черни са били ограмотявани от бели. Черен труд, след който черните са като белите грамотни. Всеки черен знае, че на север даже нощите са бели. Този черен труд обаче вече избелява. Цялото човечество го е ударило на бяло.

Ксенофобия

Австралийските бълхи подскачат като кенгурата из обраслото в космати храсти тяло на аборигена и въшлясалият доморасъл азиатец е доволен, че не им достигат сили да прескочат океана, за да му бълхяса континентът.

Цигания

Циганите от стрелба по сватби са направили небето на решето, през което нощем падат по главите им метеорити. Казват, че са наши камъни, с които им се прави мръсно. Ако е така, това е чиста цигания. Циганите ще получат светлина в живота. Отсега нататък да се хвърлят само метеори...

Тананикане на офицера

В армията всичко е предвидено, дори войната. Нейният пожар не трябва неочаквано да пламне. Взети са отдавна всички мерки. На една бронирана кола се пада по една пожарна. Има поделения за непушачи. Нека продавачът на подкови се разбира с продавача на копита. Ей такова щастие да ни се връща!

Митница

Облакът ще мине границата само при условие, че не пренася мълнии над митницата, иначе ще изгърми веднъж завинаги. Той също има да си каже думата, че щом държавата поиска да надхвърли свойте граници, веднага може да изчезне...

В окупирания град

Дори преживните животни не приемат сдъвкана храна от другите животни. Хората би трябвало да не очакват своя хляб от други хора. Дойдат ли освободителите, в окупирания град раздават свобода с купони.

Пред стената на страха

Пред стената на страха аз гледам как змията и бръшлянът се прегръщат, сякаш са сгодени и сицилиански кръстник им кумува. Гледката им безполезно ме изнудва за подарък. Дам ли си последната стотинка, после пукната пара не струвам.

Политически движения

Подир политическото размразяване най-сетне всички с най-различни убеждения през всички улици се движат в най-различни шествия. Мечкарят с крайни убеждения се движи из града с полярна мечка. Слънцето не се помръдва със застинал поглед. Питайте кой ден сме днес, защото утре не се знае...

Светло бъдеще

Докато потеглят, пътниците се заемат да запълнят с празни влакове противно тъмните тунели и с очи в червения семафор пеят: карай да върви... към светло бъдеще! Някога е имало сълзи на щастието, тъй като наистина са плачели от радост.

Щедрост

Докато птицата се свива като някакво сърце на саможивец, просякът протяга си ръцете под дъжда към жадните да пият колкото си щат от неговите длани...

Хор на жертвите от Аушвиц

Никога не ни е стигал въздухът, дори когато бяхме живи. Този, който ги разправя, че все пак могло е да се диша, иска да повярваме, че в газовата камера е имало отдушник!

Взаимното доверие

Докато птицата лети, и полетът на сянката й продължава. Кислородът също диша с дробовете на човека. Но не бива винаги да смесваме нещата... Въпреки взаимното доверие, пазачът на бика би трябвало да се завива нощем с плащ на бикоборец.

Верижна реакция

Веригите са част от облеклото на затворника, което той съблича нощем и насън се къпе в някаква прииждаща река, отвличаща му облеклото. Той трепери като слуша как веригите му при отдалечаване нарастващо дрънчат и не допуска, че верижната реакция е обратима.

Под неспуснати прозорци

Камбанката на гарата е взета от овца сред стадото в закритите вагони и след малко ще удари, за да тръгне влакът, в който пътниците блеят, безразлично си подложили главите под неспуснати прозорци.

Революционно правило

Падне ли на бал перуката на дворцовата дама, вдига я веднага кавалерът. Падне ли под гилотината главата на кралицата, веднага вдига я палачът. Всяко правило си има изключение, това обаче няма. Сигурно защото в главоломната си бързина го изпреварва. След това се самоизпреварва...

Съществото Виме

Кралят толкова по волски се оплакваше от съществото Виме, че до гуша му дошло: и то обезглави го. Ако болна някаква глава твърди, че революцията е разграждане на нервната система на държавата, да има много здраве. Кравешкият неин поглед търси си на ешафода съществото Виме.

Дневникът на умопомрачена еднодневка

В еднодневната държава всички мигове вървят на пръсти, тъй като се вземат отпечатъци от пръстите на всички минувачи. От едничкия долитнал слънчев лъч се иска да напише биография на облачния ден с неизяснен произход именно така, че облаците да я публикуват. Никой няма да узнае, че е под секрет на мене посветена.

Въздухът в държавата

Мойта стая винаги е повече от стая. По-голяма е отколкото се вижда и по-тиха е отколкото се чува. Толкова е синя планината, като извисена от морето. Аз посрещам пощенския гълъб винаги с отворени прозорци. Мойта стая не чете писма до мен, защото те са чужди. Аз от нея виждам въздуха в държавата, заснет в дъжда на точки...

Класово-партийният подход на капитана

Само за една открадната жена война не може да се води, и все пак, докато се намери друга някаква причина, в джобовете на моряците да се намери липсващият образ на Елена, след което да отидем с корабите, и да си я върнем!

Политическа реакция

От пресъхналите извори извират някогашни водни змии. От пресъхналите устни не извира нито дума. Хората се удрят по главите, вместо да ги удрят по главите. На въпроса как да бъде победено злото, за да бъде завоювано доброто, отговорът се предава по средата. Връща се отново царството на плашилата: сламените хора са набучени върху стърнища.

Вътрешен емигрант

Закърмен с млякото на своята родина, той отдавна изоставен в нея, е останал с пръст в устата, както ако майката не си помръдва пръста за кърмачето, тогава то самото суче си от пръста.

Клаустрофобия

Дори и хоризонтът се страхува от затворено пространство. Странно е, че има и ключар на рая. Но недей да мислиш за ключа му златен. А обичай слънчевата светлина дори при загасени лампи. Вътрешната свобода, наречена открито свободата, диша само при отворени прозорци.

През конопено поле

Влаченият през конопено поле с въжета, който бил оплел преди това конците, вече истински разбира, че му дърпат винаги конците от въжета чак дотам, че ако иска може сам да се обеси.

Лично наблюдение

Сигурно е прав мъдрецът, който някога от лично наблюдение е казал: разбере ли робът, че по пътя са му паднали веригите, едва тогава ще се върне да ги вземе. Истинското състояние на свобода не се усеща.

Работа на загуба

Безделникът си прави сигурно илюзия, че времето работи винаги за него. Но дори пространството стои със скръстени ръце на кръстопътя, а с краката се самообхожда. Много по-добре е този, който с работа на загуба си припечелва хляба. Той напълно е приел, че всеки ден животът продължава, без да си прибавя време...

Чиста печалба

Сутринта мъглата се изплъзна от очите на безкористния продавач на облаци с цената на сълзите му небесни подир обед поради опасността от залежала стока чак докато до последната й капка и вината му случайна се изкупи... Да живееш от това, с което си живееш, е изглежда чистата печалба.

Нелепост

Тялото е само видимата част, изглежда, на човека. Затова невидимото е застанало лице срещу лице пред празно огледало. Но усеща се, че някой иска да не го познаят и се прави винаги на друг, когото не познават. Моят двойник иска да си разменим лицата.

Преобщуване

Един, когото винаги се мъча да избягвам, непрекъснато отвсякъде ме среща и ме поздравява, на което аз с усмивка отговарям, тъй като наистина е смешно по какъв естествен или неестествен начин тялото му се е размножило... Сигурно от преобщуване се случва. Ето го, задава се сега на групи!

Ценно време

По цели дни с глупака си говорим глупости и губим ценно време, поради което плащам винаги накрая сметката ни в кафенето. Бил съм имал златен ум, според снизходителните думи глупака. Само аз си знам от колко е карата...

© Николай Кънчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2004
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. София, 1997.