ЧАЙЛД ХАРОЛД ДАЛЕЧ ПО-КЪСНО

web | Чайлд Харолд далеч по-късно

Хамлет

Истината за налудничавия ми уж въпрос да бъдеш или да не бъдеш може би ще се узнае чак когато живите и мъртвите си разменят местата. Разбира се, не ще и питане, защото техните лица тогава ще са отговорени въпроси... Моят монолог се произнася вече ходом.

Единична ложа

Върнах се и нещо някак си не е така. Изглежда, стаята на някого е влязла в мойта стая. Затова е и бележката, че наемът се удвоява. Няма място за каквото и да бъде раздвоение пред тази сцена. Аз напускам и отивам на театър с единична ложа.

Денди

Облякъл голия си нерв по нова мода, дендито по старому на тайната си болка се усмихва и повтаря със свалени ръкавици: рядко срещан, без да съм единствен, аз самият се броя на пръсти!...

Цирк

След като и без това той няма за къде да бърза, клоунът остава винаги след представлението, за да се посмее сам, защото най-добре се смее този, който смее се последен!

През лапавицата

Времето променя се от дъжд на сняг и през лапавицата някой пита се дали заплютият наистина ще стане честен и не получава отговора, че единствено химическият молив, ако се наплюнчи, пише след това с мастило... Може би писмо, в което, без да има за какво, се извинява.

Бялото познание

Не може да държим за нищо сметка поради това, че и температурата отдавна е на нула. Време е за първи сняг и той започва да вали според небесната си точност. Вече може да броим снежинките, доколкото ни стига бялото познание за всичко. Само въздухът обаче има толкова безбройни пръсти...

Изкупление

Ловците, плъзнали по хълмовете, стрелят по летящи птици, затова че нарушавали въздушното пространство: и тогава птиците се стрелват към ловците с викове, които не успяват да им кажат, че пък те са нарушили земното пространство. Само пушекът от залповете се издига на ята от възкресени птици...

Юнашко биле

Вятърът, заплел се в клоните, пелтечи, че е говорител на простора. Е, добре тогава, нека да ми каже: след като в гората е поникнало юнашко биле, трябва ли да се показва против страх убита мечка?

Просперитет

След като лъвът извършил е икономическия скок и взел е своя лъвски пай от цялата почивка, на унилия ленивец му остава да работи. Как природата по своите закони просперира, само тя си знае.

В търсене на съвършенство

Обущарят, който не поглежда по-нагоре от обувката, съзира винаги, че работата нещо куца. Именно защото гвоздеят на красотата си остава в нейната обувка.

Неведение

Вятърът довява себе си без чувството, че след дъжда е някакъв натрапник. Неведението е невинно като селянина, около когото въздухът мирише на озон от чесъна в градината, която той с дъха си проветрява.

Когато стане толкова горещо

Въздухът дотам е натежал от птиче мляко, че не е възможно чудото за полет. Голият баир все пак очаква среща с облачната сянка. Птици паднали, не се влачете по ума на неразумните пътеки. Никога това, което ни минава пред очите, няма да ни мине през главата.

Извор

Само слънцето усеща утринното остро свирене на коса как пронизва въздуха в сърцето. Всичко друго диша с пълните гърди на празнотата. И долавя винаги, че кръговратът на природата върти около вечния живот въпроса. Но дървото не държи на нищо, след като през пръстите на корените му изтича си водата...

Предпазливост

За да се живее дълго, трябва да се преценява, както костенурката показва си носа да види докъде да си покаже след това главата, без обаче да покаже свойто тяло, носено от нея цял живот в ковчега... Е, това живот ли е?, се пита на открито еднодневка.

Слисването на крадеца

Времето за действие в нощта назрява сред овощната градина с плодове от светещи фенери. Слисан е крадецът, няма как, освен да си откъсне доблестно един фенер и след това, понесъл го, да стане светлоносец!

Посред бял ден, сред лято

Предълбоката река и превисоката скала с мустаците на сома и брадата на козела дават образ на пейзажа. Все пак истината за отдавна колебливата му същност си остава нейде по средата. Там където вечността се среща с хубавото време. Толкова за кратко преваля, че само богът на дъжда е простосмъртен.

Реплика на метеоролога

Дъждът зарежда от разсъмване с вода земята, за да може утре да си има извор. Не до утре, а до днес е всичко. И през целия последен ден на месеца вали, защото месецът изтича...

Край сарафницата в неработно време

Риби посребряват езерото и лъчи го позлатяват. В най-дълбокото те падат с тежестта на хвърлени монети и изплуват пак олекотени. Никой не помисля за пари и въобще за нищо не помисля. Толкова е леко на душата в металически сияещия въздух, сякаш че най-тежкият товарен влак е прелетял от релси на крила над слисаната гара...

Дивеч

От измислиците на ловците винаги излиза дивеч, който никой не е виждал, но се е прицелвал в него. След като от слушане съм виждал неговата дупка, вече си говоря сам, че някой ден ще го причакам. Истината трябва да излиза винаги на показ.

Изваждане на показ

Всичките лалугери през есента се изпокриха. Вместо тях цвеклото е извадено на показ да се види колко труд през лятото човекът хвърлил е в земята. А човекът гледа подир работа нехайно как красиво е разхвърляно на облаци небето!...

Душата на овчаря

Облакът подир дъжда е сирене на слънчева трапеза, на която е поканена душата на овчаря. Само стадото му може да я види, само кучето му може да я чуе. Ние се оглеждаме за него, ние се ослушваме за него. Всичките сме като вкарани в кошара. Още стадото му блее, още кучето му лае. Сякаш той ни е останал и като го няма.

Странникът

Странникът, щом мръкне, се обляга на стените. Сигурно, за да не паднат къщите, в които не го пускат. Затова защото през което село мине, винаги повтаря: селото, в което всеки двор си има извор, няма нужда от една чешма за цяло село!

Под шатъра на жреца

Първо си изядоха от глад конете, след което се изядоха от яд, че до един са ги изяли. Оцеля все пак един под шатъра на Жреца, който след като опази коня, себе си опази, и живя така, че шатърът му беше винаги конюшня и конюшнята му беше шатър. Който никога не чуе неговата проповед, да си яде ушите.

Побъркване

Лошо ми е - от храната: до полуда вече ми омръзна все по сборовете селски да се скитам и да гледам как гайдарят свири на стомаха си, за да може да се храни!

Местни селяндури

На границата между две държави Гражданинът на света стои сред местни селяндури и докато обяснява откъде пристига, и къде отива, те се мъчат да узнаят имената на въпросните държави. След това му вземат отпечатъци от пръстите така, че Гражданинът на света ще стане Гражданин на оня свят, а те ще си останат местни селяндури.

В селото от кучета

В селото от кучета, където всички до един са се събрали на мегдана, кметът, кучето му недно, хапан от подскачащи бълхи, се хапе и подскача, като лае: да му друснем нашенско хоро напук на всички чужди там мъници чак докато си надскочим ръста. Над света - като нагледен пример. Дотогава никой да не лае, да не лае, лае...

Тогава за живях в Петърч

Тогава аз живях в Петърч, едно далечно село. И в това далечно село нямах близки. Бях от други край и там накрая на света аз виждах, че не му се вижда краят...

Тогава аз живях в Петърч, и пишех стихове, които не печатаха, но пишеха в печата, че ако и в бъдеще, какво ти бъдеще, ги пиша все такива, лошо ми се пише...

Тогава аз живях в Петърч, в оскъдно време, за да преживея. И не бях на себе си, когато виждах себе си човек на бога. Не човек на кесаря с вид, да му се не види...

Тогава аз живях в Петърч, и преживях случайно. Но това, че аз живях в Петърч, не е случайно. Там, в Петърч, където не живее споменът за мене. Но Петърч живее в моя спомен...

Нека тълкувателите да тълкуват

Пролетта над тези земни пари е весталка и от цъфналите клони с древния език на птиците предрича, че рогът на изобилието ще накичи шутия овен на бедното ни стадо. Нека тълкувателите да тълкуват!

Селянин в дъжда

Селянин в дъжда усеща, че не го държат краката, и че погледът му потъмнява, но успява между капките да види как наблизо мътната река на глинени крака се движи, и все пак на нея се крепи животът в равнината. Той накрая ще постигне тайната, с която планината се издига в чест на планината.

Подир цяла седмица робия

Пийналият има за какво да се почерпи: той с последните пари се е откупил подир цяла седмица робия и е толкова свободен, че не мисли за аванса от заплатата на първи. Нека слънцето, което му е влязло в чашата, да пие на аванта!

В неделя на мегдана насред село

Само на пияницата в кръчмата горчивият пелин във виното му се услажда. Въпреки това останалите селяни дори и трезви са опиянени от веселието на хорото. Толкова бе пъстра и чудесна седмицата с дни на дъждове и слънце, че накрая е като дъгата седмоцветна!

Изповед на чаша

Всеки миг на този свят е за едни отнесен, а за други е донесен. Аз съм пийналият, на когото всичко е простено. Виждам се на оня свят отново на почистената от Чистилището маса. Странно е, че и когато съм единствен се повтарям. От прозрачните крила на въздуха перата падат по прозрачните пера на въздуха: не може да се види що за птица е самият въздух...

На единствената тяхна майка

Майката на всичките пияници стои като преминала лоза с увиснали от гроздове гърди и с плач проклина своя някогашен сок, а те само кимат: без да са съгласни или несъгласни, те я виждат двойна и не знаят на коя от двете си дължат живота, в който вече са се издължили на кръчмаря и не дават да им каже дума някаква на майка. На единствената тяхна майка.

Никъде в чужбина

Толкова не ми се ходи никъде в чужбина, даже ако митничарят ми е стегнал преди тръгване багажа. По-добре е да си гледам тук в квартала как бездомният цветар си носи цвете в бутонерка от саксия, за да си е като у дома си.

Самотни пешеходци

Има гари, на които влаковете никога не спират. Те са родни къщи на самотни пешеходци върху релси, пазещи си вътрешното равновесие, когато ходят. Там където няма господари, всички са свободни: който иска, може а отиде да живее на безплатен наем.

Никога не е напразно

Аз обходих всички гари, за да разбера, че съм изпуснал влака за околосветското пътуване, което всъщност сам извърших. И сега се чудя как за пред света да го опиша. Все едно ще разбере ли домоседът, че дори и дарбата не ми се дава даром.

Моя светлост

Ничий начин на говорене не помрачава моя Светлост. Аз не знам дали заекващият спира насред думите, защото раздвоен от мрачно някакво предчувствие, си мисли трябва ли да продължи до края. Знам, че ако той е искрен, казаното черно върху бяло си остава бяло.

Отдих на велик човек

Днес от мене нищо не се иска, сякаш че животът ми е даден даром. Аз не ровя в миналото, за да разбера доколко е полезно изкопаемо забравеният динозавър. Да, дори и вечното изкуство няма да се надживее... Но величието на човека е в това да опрости дробта на свойта стойност.

Първият човек като последен гост

От триенето между две дървета някога аз, първият човек, получих огън, и от триенето между две дървета и без мен при ветровито време мълния се получава. Но сега аз клатя дървената къща, на която съм последен гост, като й правя вятър, за да се самоподпали.

Новото в изкуството

Привилегията на водата е да се самоизползва за текущи цели. Аз приех случайно по един от марсианските канали, че очите на човечеството ще пресъхнат. Но докато те все още на световната си сцена плачат, новото в изкуството ще може да превръща своята последна театрална постановка в премиера.

Есенна победа

Спасителят в беда не ми подава никога ръка за сбогом. Винаги ме е изваждал от реката на забравата, за да подишам от повяхналата слава на цветята. Все по-малко се оказва времето, което ми остава, все по-малко ми остава до деня на мойта есенна победа... Аз оставам, за да се здрависам с пръста на съдбата.

Празните ръце на вестоносеца

Пощенският гълъб цяла нощ насън разнасял е писма и вече на разсъмване събуден си почива. Моите прозорци са отворени врати за светлината, но под слънцето пак нищо ново. Няма изгледи все пак денят ми да се помрачава. Празните ръце на вестоносеца ми махат отдалече...

Пустиня

Времето за губене отдавна е изтекло от миражния й пясъчен часовник. Но оазисът със свойте сребърни води печели време. Има някаква надежда, ако бедуинът никога не е двуличен към двугърбата камила. Ако той повярва на очите си, че е видял четирилистна песъчинка...

Атлас

Светът не се крепи на нищо, иначе би паднал. Силата ми е в мита за мене. Никога не съм почувствал никаква опора. Нито, че съм нечия опора. Стъпвал съм накриво, нищо не се случи. Вече искам да се прибера в ръста си от дете и да си поиграя... В нищото, разбира се, нали сме в него.

Потомка на потопа

В този пъстър свят аз виждам сянката и светлината в сестрински прегръдки под дървото на живота. Но дочувам отдалеч как брат на брата си говори да отидат заедно в полето, след което локвата, останала след тях, е винаги потомка на потопа.

Земни хора

Дългата следа от миналото е послан килим за бъдещето, и докато то се колебае да пристигне ли, понеже той не е летящото килимче, ние сме си в настоящето върху земята. радостни, че от килима са ни пъстри дните и забравящи, че земното притегляне ще ни погълне.

Правото на лична радост

Изоставената от водата си река не може да намери капка, за да се разплаче. Другаде обаче капката навярно е преляла в океан от радост, след като е изоставила съдбата си, която й е отредила да осъществи потопа. Спрямо правото на лична мъка по-добро е правото на лична радост!

Острови

Камъните по главите се разсипаха на пясък и сега цари спокойствието. Но къде му е короната? Искам да съм негов поданик. Как живеят зад оная лъкатушна синя граница? Ако ли добре, да бъдем тука тяхното подобие. От брега натам прониквам: притъмнява ми, но ето, кръговете пред очите се разсейват и най-сетне виждам царството ви, острови: мъдреци, замерващи се с чайки!...

Дори при неминунема опасност

Изпитаният морски вълк усмихнат убеждава, че доброто е възможно: и торпилата ще е бутилка, хвърлена в морето, ако се остави да блуждае... Но все още центърът на добротата се намира в крайчеца на неговите устни!

Добра надежда

Две хилядите кораби мучат в моретата, които са превърнати в авгиеви обори. Но един от тях отплувал е към Нос Добра надежда. Може би ще стигне пак до чистата природа.

Чайлд Харолд далеч по-късно

Нищо не се знае накъде отплуваме и по вода ли, но гребете все напред, попътни ветрове, защото и Суецкият канал е прокопан с гребла навярно!

© Николай Кънчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2004
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. София, 1997.